Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Утре се смята за тежък празник, в който е забранено да се ядат червени плодове и зеленчуци
  • Новини

Утре се смята за тежък празник, в който е забранено да се ядат червени плодове и зеленчуци

Иван Димитров Пешев август 28, 2023
gfdhfhrtyeryer.png

Празникът е прочут като „ Секновение “ или „ Обсечене ” и се празнува на 29 август, което тази година се пада вторник. Съгласно с обичайните национални схващания на Секновение “денят и нощта се стигат ”, т.е. стават равни по времетраене. Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата – самодивите.

Смята се за “ неприятен ден ” ( “тежък празник ”), в който не трябва да се работи, и да не се стартира нищо ново. Някъде през нощта палят огньове за бранене от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимовина, другояче не се работи. Вярването за отрязаната глава на св. Йоан не разрешава да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят – дини, ябълки, домати. Не се пие и алено вино.

Това е вторият летен празник (след Eньовден – празникът на раждането на Св.Йоан) на християнския светец, този път отдаден на гибелта му.

Той се назовава Секновение и по причина на вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето стартират да застудяват, заради това никой

не би трябвало да се къпе в реките; в случай че наруши възбраната, ще се пресече.

Празникът Секновение се смята за завършек на лятото; той напълно носи белезите на временен интервал – сред лятото и есента и заради това в националната визия е извънредно рисков. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират интервал на безпорядък. Обредността на Секновение е показана от ред забрани. По прилика с пролятата кръв на светеца е неразрешена потреблението на алено вино и червени плодове. Празникът се назовава и Иван-Коприван, тъй като съгласно легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.

И този празник има двойствена ориентировка – съотнасяйки езически и християнски показа: гибелта на лятото и гибелта на св. Йоан Кръстител. Едва ли инцидентно те са обединени в общото наименование Секновение. В чисто християнски проект празникът носи концепцията за цикличността, тъй като с другите два дни в годината, отдадени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) – кръщаване (Ивановден) – гибел (Секновение, т.е. отрязване главата на светеца).

Православната черква свързва празника с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и носи още названията: “Обсечение ”, “Св. Йоан с отсечена глава ”, “Църн св. Йоан ”. В житието на светеца е упоменато, че св. Йоан Кръстител е обезглавен по избор на кралица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като светиня. Константин Велики я реалокира в гр. Емеса. По-късно е поредно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.

На същия ден в България се чества и християнският празник Св. Седмочисленици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и светите братя св. св. Кирил и Методий.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наш спасител измисли как да спре хората да влизат в опасното море
Next: Можете ли да го познаете: Милиони жени по света въздишат по него

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.