Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Участник от Гласът на България премълчава голяма тайна! Знаят ли журито за това?
  • Новини

Участник от Гласът на България премълчава голяма тайна! Знаят ли журито за това?

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
fgdjfgjfgjtrjtr.png

53-годишният Константин Кацаров отвя всички в Гласът на България по БТВ. Заявка му в началото беше скромна. Толкова скромна, че чак съмнителна.

„Бил съм охранител, никога не съм се занимавал с музика. Започнах случайно“, заяви той.

„Участието ми тук е плод на 100 процентова случайност. Брат ми ме нави. Първо му казах, че съм против. Беше ме срам. Ще ме направиш за смях пред цяла България да ми се смее. Брат ми ме нави да участвам. Аз съм взел дал на преклонна възраст“, заяви в началото Константин по БТВ.

„Странно ми е да изляза и тези, пред които пея да са с гръб към мен“, каза той.

Оказа се обаче, че той спестява много важна част от миналото. Самата му визия обаче вдъхваше респект.

Огромният мъж с татуировка „Ренегат“ на ръката и обръсната глава направи огромно впечатление при влизането му. Той призна, че да запише песен е негова най-голяма мечта, която е сбъднал.

Именно „Ренегат“ е неговата рок група. На сцената се случи нещо феноменално още в началото на изпълнението. Той пя „Черната овца“ на Ахат. Мастър Иван Лечев веднага обърна стола. Последва го и Дара и Миро и Мария Илиева. „Откога те чакам“, каза Иван Лечев. „Първият човек без коса до кръста, който чака мастър Лечев. Ти си просто страхотен“, заяви Дара.

„Моят монопол върху участието ми държи брат ми. Той ми каза, че трябва да избера една от дамите. Това ще ми донесе семейни проблеми. Изпитвам страхопочитание към таланта ви.

Има конкретен отбор, към който да дам. Това не е сто метра гладко бягане, а трябва и да помогна. В крайна сметка Константин избра Иван Лечев. „Той е вулканична личност и пее като змей. От тук по пътя на победителите“, каза Лечев. „Измъкна ни го под носа“, ядоса се Мария Илиева. Брат му беше казал да избере мен.

Участието му от 2016г.

По-големи семейни проблеми щеше да има, ако беше избрал теб, пошегува се доста крайно Дара към Мария Илиева.

Изсипаха се коментари: „Страхотен, както винаги… Много успех, Коце“., „Страхотен глас! И отлично чувство за хумор. Кученцето колко му се радваше. И то разбра, че има успех“, „Жестоко! И правилен избор за тренер“. , „Този пич, ако беше роден малко по на запад от България, сигурно щеше да е вокал на групи като Джудас Прийст, Дрийм Тиътър, Хелоуин и други подобни! Направо ме отвя! Евала!“

Тук обаче по-паметливи споделиха:

„Константин Кацаров участваше в предаването през 2016 и бе в отбора на Йордан Караджов…. много му е странно как ще пее пред обърнати хора…. само че вече го е правил…сценарий“, написа човек в коментарите. Това се оказа истина.

Защо Константин премълча факта, че вече е участвал в „Гласът на България“? Знаеха ли от журито за това? Предстои да разберем. Безспорно обаче Константин Кацаров има данни да стане „Гласът на България“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фирми в Пловдив наемат хора със заплати от 2500 до 6000 лева, има много свободни позиции
Next: Един от сапьорите, обезвредили дрона, е разстроен от подигравките по негов адрес

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.