Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Участник от Гласът на България премълчава голяма тайна! Знаят ли журито за това?
  • Новини

Участник от Гласът на България премълчава голяма тайна! Знаят ли журито за това?

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
fgdjfgjfgjtrjtr.png

53-годишният Константин Кацаров отвя всички в Гласът на България по БТВ. Заявка му в началото беше скромна. Толкова скромна, че чак съмнителна.

„Бил съм охранител, никога не съм се занимавал с музика. Започнах случайно“, заяви той.

„Участието ми тук е плод на 100 процентова случайност. Брат ми ме нави. Първо му казах, че съм против. Беше ме срам. Ще ме направиш за смях пред цяла България да ми се смее. Брат ми ме нави да участвам. Аз съм взел дал на преклонна възраст“, заяви в началото Константин по БТВ.

„Странно ми е да изляза и тези, пред които пея да са с гръб към мен“, каза той.

Оказа се обаче, че той спестява много важна част от миналото. Самата му визия обаче вдъхваше респект.

Огромният мъж с татуировка „Ренегат“ на ръката и обръсната глава направи огромно впечатление при влизането му. Той призна, че да запише песен е негова най-голяма мечта, която е сбъднал.

Именно „Ренегат“ е неговата рок група. На сцената се случи нещо феноменално още в началото на изпълнението. Той пя „Черната овца“ на Ахат. Мастър Иван Лечев веднага обърна стола. Последва го и Дара и Миро и Мария Илиева. „Откога те чакам“, каза Иван Лечев. „Първият човек без коса до кръста, който чака мастър Лечев. Ти си просто страхотен“, заяви Дара.

„Моят монопол върху участието ми държи брат ми. Той ми каза, че трябва да избера една от дамите. Това ще ми донесе семейни проблеми. Изпитвам страхопочитание към таланта ви.

Има конкретен отбор, към който да дам. Това не е сто метра гладко бягане, а трябва и да помогна. В крайна сметка Константин избра Иван Лечев. „Той е вулканична личност и пее като змей. От тук по пътя на победителите“, каза Лечев. „Измъкна ни го под носа“, ядоса се Мария Илиева. Брат му беше казал да избере мен.

Участието му от 2016г.

По-големи семейни проблеми щеше да има, ако беше избрал теб, пошегува се доста крайно Дара към Мария Илиева.

Изсипаха се коментари: „Страхотен, както винаги… Много успех, Коце“., „Страхотен глас! И отлично чувство за хумор. Кученцето колко му се радваше. И то разбра, че има успех“, „Жестоко! И правилен избор за тренер“. , „Този пич, ако беше роден малко по на запад от България, сигурно щеше да е вокал на групи като Джудас Прийст, Дрийм Тиътър, Хелоуин и други подобни! Направо ме отвя! Евала!“

Тук обаче по-паметливи споделиха:

„Константин Кацаров участваше в предаването през 2016 и бе в отбора на Йордан Караджов…. много му е странно как ще пее пред обърнати хора…. само че вече го е правил…сценарий“, написа човек в коментарите. Това се оказа истина.

Защо Константин премълча факта, че вече е участвал в „Гласът на България“? Знаеха ли от журито за това? Предстои да разберем. Безспорно обаче Константин Кацаров има данни да стане „Гласът на България“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фирми в Пловдив наемат хора със заплати от 2500 до 6000 лева, има много свободни позиции
Next: Един от сапьорите, обезвредили дрона, е разстроен от подигравките по негов адрес

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.