Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Участничка втрещи домакинята Милена и Шеф Манчев в Черешката
  • Новини

Участничка втрещи домакинята Милена и Шеф Манчев в Черешката

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
vterqerasgashas.png

„Черешката на тортата“ по Нова тв е сред най-гледаните предавания в родния ефир.

Обикновено зрителите се впечатляват както от кулинарните умения на участниците, така и от социалната атмосфера в компаниите.

Те сядат на масата всяка седмица.

 

Излъчваните през тази седмица епизоди по „Нова телевизия“ са с рок иконата Милена Славова, Сами Хосни от „Фермата“, спортният журналист и бивш футболен съдия Александър Костадинов.

Там е и дизайнерката Соня Атанасова и актрисата Райна Караянева.

В първите три дни аудиторията стана свидетел на изключително добро готвене, но и на леко странното поведение на Атанасова.

Още в понеделник тя изненадващо обяви, че е дошла нахранена в дома на Милена.

Като цяло дамата почти не яде от гозбите на своите домакини, което е учудващо с оглед на идеята на риалитито.

 

При домакина Александър Костадинов тази вечер Соня призна, че не е яла през целия ден, но отново не сложи почти нищо в устата си.

Пред камерите обаче тя се направи на интересна с думите:

„Мога да вечерям с президента, мога да пия кафе и с клошарите.

Мога да контактувам с всеки един човек, а според мен това е изкуство“.

 

Това, че не опита доста от ястията на домакина, направи впечатление и на идолката на рокаджиите в България Милена.

„Соня каза, че е гладна, но пак имаше неща, които не опита. Била гладна, пък чинията й остана непокътната. Как можеш да се храниш без да хапваш“, учуди се изпълнителката на „Ха-ха“ и „Машина за месо“.

 

Най-голямата изненада дойде на края на вечерта, когато София, която ще е следващият домакин.

Тя обяви: „Аз трябва да ставам, защото ми предстои нещо страшно.

Или както казват всички, както бих казала аз, предпочитам да скоча с парашут, отколкото да готвя.

Скачала съм с парашут, не е толкова страшно.

По-различно е отколкото да застанеш пред камера да готвиш, да имаш гости и да правиш нещо, което не си правил от толкова много години“.

 

Тези й думи учудиха много от зрителите. Те недоумяват защо в крайна сметка е влязла в готварско предаване, щом я е страх да готви пред камери.

 

„Соня дойде гладна и мисля, че си тръгна гладна.

В началото почна да яде, след това рязко спря, обаче аз няма как да й се разсърдя, защото Соня си е Соня“, констатира с усмивка домакинът Александър Костадинов.

Бившият футболен съдия и настоящ спортен водещ на „Нова“ изуми всички с представянето си в кухнята.

 

Шеф Иван Манчев също бе приятно изненадан от кулинарните умения на Сашо.

Домакинът направи първо десерта си, който носи името „Жадната монахиня“. „Сладкишът ти е като на Микеланджело“, похвали го Манчев.

 

Освен това той направи на своите гости пържени малки вкусни кюфтенца, както и основно баница със сьомга. Включи и риба с фета сирене, завита в тестено изделие, която видял по време на един от футболните си ангажименти в Швеция.

 

Също така Костадинов приготви брускети с чесън, розов домат и подправки, пъпеш, обвит в прошуто и салата от фини краставичени рулца.

Вътре с пълнеж хумус, сушени домати, маслини, фета сирене, малко копър и червена чушка в специален дресинг.

„Много съм доволен от теб. Хубаво стегнато меню, не много сложно, с много добра презентация. Тази сьомга ще избие рибата. Уникално я направи, впечатлен съм, надявам се и гостите ти да я оценят“, похвали го преди посрещането на Милена, Соня, Сами и Райна шефът.

 

Вечерята мина перфектно, а участниците сами признаха, че толкова са си допаднали, че пак биха се срещали и извън предаването. Те засипаха Александър с високи оценки за перфектното домакинство и вкусната храна.

Всички му дадоха максималните 10 точки, а Райна дори искаше да му гласува 10,5, но регламентът не й позволява.

 

След това думата взе и шеф Манчев, който даде на домакина най-високата оценка засега през тази седмица – 9:

„Много добър домакин, много ми хареса. Детайлът ти е детайл, а дяволът е в детайлите. Успя да докоснеш гостите. Страхотна презентация, перфектна кухня. Давам ти 9, а следващият път трябва да надминеш себе си. Все едно бях на Шампионска лига днес, на финал. Браво!“

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Георги с макетния нож с първа реакция: Направи нещо неочаквано
Next: Ето кой е мъжа, нарязал приятелката си с макетно ножче! Социалната мрежа избухна срещу него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Д-р Гълъбова за назначението на шеф Силвена Роу: Ще се предложа за съветник на транспортния министър, защото имам кола
  • Свекър ми не ми беше проговорил дванайсет години.
  • Дадох якето си на бездомна жена — две седмици по-късно една кадифена кутия промени живота ми
  • Изоставих жена си и трите ни деца, защото бях решил, че бракът ни е станал скучен
  • Изментиха ли в „Игри на волята“? Прецакаха ли бате Емо на елиминациите, за да спасят Пепи?
  • Защо ежегодното увеличение на учителските заплати не е съпроводено с оценка на резултатите от преподаването
  • „Още треперя!“: Лияна Панделиева разказа за кошмарна случка в София
  • Тази сутрин в българска гимназия 14-годишен е намушкал в гръб съученик
  • Тежка катастрофа е станала късно снощи на пътя Пазарджик – Пловдив, малко след разклона за село Говедаре.
  • България така или иначе щеше да си върне Ива Михайлова – дали след месец или два, имаше огромен международен натиск мобилизиран в това отношение, правните аргументи бяха на наша страна

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.