Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Едно богато момче започва да следва учителката си след училище и я вижда да отива при бездомник в изоставена къща. Това, което тя открива за него, променя живота му.
Понякога Джъстин Грийнууд намираше живота за много объркващ. Предполага се, че животът е объркващ, когато си на тринайсет, но за Джъстин беше още повече заради баба му Ив.
Ив отглеждаше Джъстин през последните две години, откакто родителите му загинаха при катастрофа с хеликоптер, и тя правеше всичко възможно. За щастие семейство Грийнууд беше много богато, така че парите не бяха проблем – но ценностите бяха.
Ив искаше внукът й да знае, че е привилегирован и има много повече от другите деца и искаше той да бъде смирен, милосърден и мил. Но тя също му забрани да се сприятелява с деца, които са бедни или чиито родители нямат правилното „родословие“.
Да, животът БЕШЕ объркващ за Джъстин, особено защото родителите му са били най-милите и лесни хора на света и не са правили разлика между богати и бедни, нито какво правят хората, нито откъде идват.
Ив беше записала Джъстин в същото училище, което посещаваха неговите родители – те се бяха запознали в първи клас – много ексклузивно и скъпо училище, което се грижи за децата на много богатите.
Децата не са виновни за грешките, направени от техните семейства, но понякога помагат да се оправят нещата.
Бордът раздаваше няколко стипендии годишно на деца, които не можеха да си позволят обучението, но бяха толкова блестящи, че щяха да бъдат заслуга на училището. Ив не одобри. „Маслото и водата не се смесват!“ щеше да каже сърдито тя.
Ив се оплака горчиво на съвета на училището за „ниския елемент“ сред студентите със стипендии. Но тъй като някои от членовете на борда някога самите са били стипендианти, те не се съгласиха.
Така че Джъстин ходеше на училище с някои от тези нежелани лица и беше под стриктни заповеди от баба си да не се „смесва“ с тях при никакви обстоятелства.
Това стана още по-трудно, когато Ив реши, че е време Джъстин да започне да става по-независим. Тя постановява, че шофьорът ще спре да кара момчето до училище – Джъстин трябваше да вземе училищния автобус.
В автобуса Джъстин накрая седна до много от тези „нежелани“ и откри, че много от тях са много приятни, мили деца. Ив не знаеше за това, иначе щеше да спре пътуванията с автобус.
През същата година Джъстин осъзна колко е обсебена от статута на баба му и всичко започна, когато видя мис Уоткинс, учителката си по английски, на път за вкъщи от училище.
Джъстин току-що беше слязъл от автобуса и се канеше да отиде пеша през двете пресечки до вкъщи, когато видя учителката си по английски, мис Уоткинс, да влиза в стара къща с дъски. Някога къщата е била грациозно викторианско имение, но сега отдавна е изоставена.
Джъстин обичаше особено мис Уоткинс, която беше на училище с родителите му и понякога говореше за тях. Какво би могла да прави мис Уоткинс, влизайки в изоставена къща?
Може да е в опасност, помисли си Джъстин и затова реши да я последва, за да се увери, че е в безопасност. Джъстин се промъкна зад учителката си, тих като мишка, и я чу да говори с някого в една от задните стаи.
Той надникна и я видя да налива гореща супа от термоса в чаша и да я подава на слаб възрастен мъж с треперещи ръце. Мис Уоткинс уви раменете на мъжа с одеяло.
„Трябва да ми позволиш да те заведа у дома!“ Джъстин я чу да казва.
— Не, скъпа — каза мъжът с мек глас. „Вече правиш твърде много…“
Джъстин се измъкна и започна да наблюдава мис Уоткинс след училище. Почти не минаваше ден, в който тя да не посети старата къща, така че старецът трябва да е много важен за нея.
След това, един следобед, точно преди последния звънец, директорът влезе в класа и каза на госпожица Уоткинс, че трябва да дойде на спешна следучилищна среща.
— Не мога! — въздъхна мис Уоткинс.
— Съжалявам, госпожице Уоткинс — каза твърдо директорът. „Всеки член на персонала ТРЯБВА да присъства. Без изключения!“
Джъстин веднага разбра, че мис Уоткинс си мисли за мистериозния мъж в старата изоставена къща. Ако госпожица Уоткинс не дойде, той нямаше да има какво да яде.
Джъстин прекоси улицата до деликатеса срещу училището и купи няколко сандвича и кашон мляко, преди да се качи на автобуса. Слязъл от автобуса както обикновено, но вместо да се прибере, влязъл в изоставената къща.
„Здравейте?“ той се обади. „Има ли някой тук? Тук съм заради г-ца Уоткинс…“
Слабият мъж се появи на една от вратите. Изглеждаше малко по-добре, но все още далеч от здравето. — Здравейте — каза той. „Кой си ти?“
„Аз съм Джъстин Грийнууд“, каза той. „Мис Уоткинс е моя учителка и за съжаление тя трябваше да присъства на спешна среща на персонала. Така че… донесох ви малко храна и малко мляко.“
Мъжът се усмихна. „Здравей Джъстин, казвам се Кайл Бордън“, каза той. „Много любезно и много внимателно от ваша страна.“
Джъстин извади сандвичите и млякото от раницата си. „Взех ти сирене и шунка, защото мисля, че всеки харесва сирене и шунка“, каза той. „И малко мляко, защото е полезно за вас…“
— Благодаря ти, Джъстин — каза Кайл. „Сиренето и шунката са ми любими, а млякото обичам!“
Джъстин беше възхитен и се ухили. „Моят също!“ извика той. „Когато родителите ми бяха живи, винаги препичахме сандвичите си на камината и беше толкова готино. Баба не ми позволява да правя това в нейната къща. Тя казва, че е варварско.“
— Чакай малко… — каза Кайл. — Тук имаме камина и ако ми помогнеш да запаля огъня, ще ни донеса вилици и ще препечем сандвичите.
— Но аз ги взех за теб! Джъстин протестира.
„Нещата винаги са по-вкусни, когато се споделят“, каза Кайл с намигване.
„ТОЧНО това казваше майка ми!“ Джъстин ахна.
Двамата препекоха сандвичите си в старата камина и изгориха пръстите си, но и двамата бяха единодушни, че това са най-добрите сандвичи със сирене и шунка.
Когато мис Уоткинс пристигна много по-късно, Джъстин отдавна го нямаше, но Кайл седеше до огъня и се усмихваше. — О, Кайл — ахна мис Уоткинс. „Много съжалявам, че закъснях…“
— Всичко е наред — усмихна се той. „Един от вашите ученици мина и ми донесе няколко сандвичи. Каза ми, че имате спешна среща.“
„Ученик?“ — попита госпожица Уоткинс изумена. „Кое?“
– Джъстин – каза Кайл. „Много умно и добросърдечно момче.“
„О, Господи, Кайл!“ — извика мис Уоткинс. „Знаете ли кой е той? Той е внукът на Ив Грийнууд!“
Кайл поклати глава. — Не — каза той. „Той е момчето на Евън и Линда и сам по себе си е прекрасен човек.“
— Но какво ще стане, ако й каже? — попита мис Уоткинс. — Тя все още може да ти създава проблеми!
— Повече се тревожа за теб — намръщи се Кайл. — Ако разбере, че ми помагаш, може да си го изкара на теб.
— Ще говоря с Джъстин — каза мис Уоткинс. — Веднага щом имам възможност.
Но на следващия ден Джъстин беше в старата къща преди мис Уоткинс. Беше се насладил изключително много на посещението си при Кайл и искаше да научи повече за мистериозния мъж.
Той идваше с нова партида сандвичи със сирене и шунка и шоколадово мляко. Когато госпожица Уоткинс пристигна половин час по-късно, ги завари да пекат щастливо сандвичите в камината.
„Джъстин!“ — въздъхна мис Уоткинс. „Не трябва да си тук! Трябва да говоря с теб за това.“
„Защо?“ — попита Джъстин озадачен. „Нещо не е наред? Кайл е добър човек!“
Мис Уоткинс седна на един стар стол. „Знам, че Кайл е добър човек, Джъстин“, каза тя. „Когато бях на твоята възраст, г-н Бордън беше МОЯТ учител по английски.“
Джъстин се обърна към Кайл. „Еха!“ извика той. — Познавахте ли и майка ми и баща ми?
— Направих — нежно каза Кайл. „Те бяха сред любимите ми ученици.
— Работата е там, Джъстин — каза г-ца Уоткинс нервно. „Баба ви не трябва да знае за мистър Бордън…“
Джъстин се намръщи объркано. „Защо?“ попита той.
Кайл клатеше глава. — Остави, Стела — каза той на мис Уоткинс. „Това е древна история и момчето няма нужда да знае…“
Но мис Уоткинс упорито поклати глава. — Не съм съгласна да се крие истината от децата, Кайл — каза тя. „Истината е, Джъстин, че възгледите на господин Бордън за живота са много различни от тези на баба ти.
„Баба ти се разстрои, когато научи, че баща ти, майка ти и аз сме най-добри приятели. Виждате ли, аз бях студент със стипендия и тя ме смяташе за по-ниска от тях.
„И така, тя дойде в училището и разговаря с г-н Бордън, който беше нашият класен учител, и му каза да разубеди нашето приятелство, да ме държи далеч от родителите ти.“
„Аз отказах!“ — прекъсна го Кайл. „Стела беше една от най-хубавите и интелигентни ученички, които съм имал, и го казах на г-жа Гринууд.“
Очите на мис Уоткинс се напълниха със сълзи. „Да, ти го направи. Ти беше първият човек, който се застъпи за мен в живота ми!“ каза тя, след което се обърна към Джъстин. — Но защитата ми струваше скъпо на господин Бордън.
„Баба ти отиде при директора на училището и направи някои много неясни обвинения в неподходящо поведение срещу мен“, обясни Кайл. „Това не беше обвинение, което можех да отхвърля, беше просто намек – достатъчно, за да накара училището да прекрати договора ми.
„По-лошото предстоеше. Когато кандидатствах за работа на друго място, винаги получавах отказ. Слуховете и намеците ме преследваха и унищожиха кариерата ми, живота ми. Не можех да си намеря работа, правейки това, което обичах най-много…“
Мис Уоткинс прегърна Кайл утешително и той продължи с историята си. „Това е дълъг и хлъзгав склон, който води до бездомност, Джъстин, и няма да навлизам в повече подробности. След 20 години, ето ме, сам и без приятели, с изключение на мис Уоткинс. Това, което искахме да те попитаме, е не ме споменавай на баба си. Страхувам се, че тя може… да не го хареса.“
Джъстин ридаеше. — Тя направи това? попита той. „Но моите майка и баща… Те щяха да защитят г-н Бордън!“
Мис Уоткинс обясни: „Те никога не знаеха. Нито пък аз. Разбрах истината едва години по-късно. Но мога да ви кажа, че г-н Бордън имаше толкова голямо влияние в живота им, колкото и в моя.“
Тази нощ Джъстин се изправи срещу баба си. „Как можеш винаги да ми казваш, че трябва да бъдем справедливи и щедри към онези, които имат по-малко от нас, и да правиш това, което направи с Кайл Бордън?“ извика той.
„Какво?“ — въздъхна Ив, изпускайки чашата си. — Къде го чу това?
— Няма значение, бабо! Джъстин се разплака. „Важното е дали ще БЪДЕШ честен, както винаги ми казваш, че трябва да бъдем, или ще лъжеш?“
Ив се изчерви. „Направих това, което смятах за най-добро. Човекът имаше лошо влияние…“, каза тя.
„Излъга!“ Джъстин ахна. „Накарахте хората да вярват, че е направил нещо лошо, но никога не излезете и не го обвинихте, за да не може да се защити! Вие съсипахте живота му!
„И знаеш ли какво? Момичето, което смяташе, че не е достатъчно добро, за да бъде приятел на баща ми, е любимият ми учител и най-добрият човек, когото познавам, така че грешиш, бабо!
„А г-н Бордън? Всичко, на което родителите ми ме научиха за това да бъда добър, любящ и да се отнасям правилно с хората? Те са научили от НЕГО, не от теб! Срамувам се от теб!“
Ив беше ужасена и засрамена от това как внукът й я видя. Тя отиде в училището и призна, че е постъпила неправилно и е хвърлила сянка върху репутацията на добър човек. За да направи репарациите, тя основава и финансира чисто нова библиотека за училището, а г-н Бордън е поставен начело. Освен нова работа, Ив му намери прекрасен апартамент за живеене.
Със съдействието на Джъстин, Ив също създаде и дари две нови стипендии за бедни, но достойни ученици на името на родителите му. Наследство, което биха харесали.
Какво можем да научим от тази история?
Децата не са виновни за грешките, направени от техните семейства, но понякога помагат да се оправят нещата. Джъстин се изправи пред баба си и я накара да види истината и да помогне на г-н Бордън.
Доброто винаги побеждава злото. Хитрите намеци на Ив унищожиха живота на Кайл, но доброто и смело сърце на Джъстин победи нейната злоба.
Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.
Можете да коментирате и споделите новината във фейсбук, вашето мнение е важно.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: