Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ученик събра погледа на Билалов, извади невиждан досега късмет в Стани богат
  • Новини

Ученик събра погледа на Билалов, извади невиждан досега късмет в Стани богат

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
sdfgsdfhhrhr.png

Специалната седмица в „Стани богат“, в която участват деца със свои родители или роднини, протича по много интересен начин за радост на зрителите на емблематичното шоу.

 

Последни на стола пред Михаил Билалов седнаха учещият в Първа частна математическа гимназия Александър Димитров и неговата майка – PR експертът Пепи Димитрова.

Голяма промяна със „Стани богат“, от 4 септември вече ще е…

За младежа стана ясно, че слуша рап, гледа новини, играе баскетбол и като малък се е губил в далечна Калифорния. Той призна също, че в подобни ситуации в Америка се препоръчва първо да се търси униформен, а след това майка с деца.

 

Сашо и майка му минаха с лекота през първите пет въпроса. Оказа се, че в следващите два от тях ученикът имаше невероятен късмет. Такъв не сме виждали досега в предаването за знания. Шестото питане пък бе: „Кой от металите не е алкален?“

Още преди да чуе вариантите – Желязо, Литий, Натрий и Калий, усмивката на Александър грейна на лицето му. „Светнаха ти очите! Да не би да го учихте това?“, попита го ухиленият Билалов. А Сашо отговори: „Да, точно днес го преговаряхме. Верният отговор е желязо“.

 

Така дуото продължи напред, а въпрос № 7 бе „Кое от тези имена не е носил град Пловдив в миналото?“ – Евмолпия, Тримонциум, Филипополис или Пауталия. Колкото и странно да звучи, тук зрителите видяха „дежа вю“. „Така, може да звучи невероятно чак, но това го преговаряхме в понеделник“, зарадва се Димитров. Билалов пък се пошегува: „Което най-малкото означава, че си бил в час“.

 

„За Тримонциум и Филипополис съм доста уверен, че са имена на Пловдив. Сега тук по-скоро се колебая между Евмолпия и Пауталия“, поразсъждава ученикът, след което се консултира с майка си, която призна, че смята за верен отговорът Пауталия.

 

 

Двамата все пак решиха да ползват жокер „50:50“, за да са сигурни. Компютърът остави Филипополис и Пауталия. Те избраха втория вариант и така продължиха напред. „Кой не е сред шест официални езика на ООН?“, попита след това Билалов.

 

Вариантите бяха Арабски, Китайски, Португалски и Руски. Участниците решиха да се обадят на приятел – Александра Дянкова от София. По-интересен бе подхода, който Пепи Димитрова използа, за да попита. Тя не прочете въпроса дословно, а пита директно кои са шестте официални езика на ООН.

 

 

Чувайки как Дянкова ги изброява, Димитрова отмяташе с пръсти кои от изброените присъстват в отговорите. И така без проблем се спря на португалския, което бе вярно. „Това е втория жокер, който изгарям, въпреки че знам отговора“, ядоса се PR експертът след спечелените 2000 лева.

След това питане сирената в студиото прозвуча. Така участието на Александър и майка му ще продължи в утрешния епизод на „Стани богат“. Самата вечер днес започна с продължението на играта на Христо Евтимов и неговият вуйчо – Ивайло „Нойзи“ Цветков. Вчера те заключиха 3000 лева като втора сигурна сума, а въпросът за нея бе:

„Върху Айфеловата кула са гравирни имената на 72 личности. Какви са те?“

– Християнски светци, Философи, Френски писатели или Френски учени. Тук участниците изгърмяха и двата си останали жокера.

 

Първо се обадиха на приятел, който обаче не успя да им помогне. Затова прибегнаха към 50:50, след което се спряха на „френски учени“. Това им гарантира 3000 лева и следващ въпрос. Той бе „Кой е най-старият професионален баскетболен отбор, който участва в NBA?“ – Чикаго Булс, Лос Анджелис Лейкърс, Сакраменто Кингс или Бостън Селтикс.

И двамата се обединиха около последния вариант, но за тяхно разочарование се оказа, че Сакраменто е верният отговор.

 

След тях на стола на богатството седнаха ученичката в Националната природоматематическа гимназия Катрин Дянкова и нейният баща Иван Иванов, които си тръгнаха с 500 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Удар по джоба: Правенето на зимнина вече ще е привилегия само за богатите
Next: Цънцарова с 20 000 лева заплата на месец

Последни публикации

  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
  • Въздухът в трапезарията беше пропит с аромата на печено пиле с розмарин и тихия, щастлив смях на сина ми Даниел. Седеше до мен, а срещу него беше Михаела – момичето, което бе откраднало сърцето му през първата му година в университета
  • Жената ми, Ралица, има две деца от предишния си брак. Син, Виктор, на прага на осемнайсетте, и дъщеря, Анелия, която току-що бе навършила дванайсет. Когато се оженихме преди пет години, приех ги като свои. Или поне така си мислех. Вярвах, че изграждаме нещо истинско, че сме семейство. Но понякога реалността има брутален начин да ти покаже колко си се заблуждавал.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.