Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ученик събра погледа на Билалов, извади невиждан досега късмет в Стани богат
  • Новини

Ученик събра погледа на Билалов, извади невиждан досега късмет в Стани богат

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
sdfgsdfhhrhr.png

Специалната седмица в „Стани богат“, в която участват деца със свои родители или роднини, протича по много интересен начин за радост на зрителите на емблематичното шоу.

 

Последни на стола пред Михаил Билалов седнаха учещият в Първа частна математическа гимназия Александър Димитров и неговата майка – PR експертът Пепи Димитрова.

Голяма промяна със „Стани богат“, от 4 септември вече ще е…

За младежа стана ясно, че слуша рап, гледа новини, играе баскетбол и като малък се е губил в далечна Калифорния. Той призна също, че в подобни ситуации в Америка се препоръчва първо да се търси униформен, а след това майка с деца.

 

Сашо и майка му минаха с лекота през първите пет въпроса. Оказа се, че в следващите два от тях ученикът имаше невероятен късмет. Такъв не сме виждали досега в предаването за знания. Шестото питане пък бе: „Кой от металите не е алкален?“

Още преди да чуе вариантите – Желязо, Литий, Натрий и Калий, усмивката на Александър грейна на лицето му. „Светнаха ти очите! Да не би да го учихте това?“, попита го ухиленият Билалов. А Сашо отговори: „Да, точно днес го преговаряхме. Верният отговор е желязо“.

 

Така дуото продължи напред, а въпрос № 7 бе „Кое от тези имена не е носил град Пловдив в миналото?“ – Евмолпия, Тримонциум, Филипополис или Пауталия. Колкото и странно да звучи, тук зрителите видяха „дежа вю“. „Така, може да звучи невероятно чак, но това го преговаряхме в понеделник“, зарадва се Димитров. Билалов пък се пошегува: „Което най-малкото означава, че си бил в час“.

 

„За Тримонциум и Филипополис съм доста уверен, че са имена на Пловдив. Сега тук по-скоро се колебая между Евмолпия и Пауталия“, поразсъждава ученикът, след което се консултира с майка си, която призна, че смята за верен отговорът Пауталия.

 

 

Двамата все пак решиха да ползват жокер „50:50“, за да са сигурни. Компютърът остави Филипополис и Пауталия. Те избраха втория вариант и така продължиха напред. „Кой не е сред шест официални езика на ООН?“, попита след това Билалов.

 

Вариантите бяха Арабски, Китайски, Португалски и Руски. Участниците решиха да се обадят на приятел – Александра Дянкова от София. По-интересен бе подхода, който Пепи Димитрова използа, за да попита. Тя не прочете въпроса дословно, а пита директно кои са шестте официални езика на ООН.

 

 

Чувайки как Дянкова ги изброява, Димитрова отмяташе с пръсти кои от изброените присъстват в отговорите. И така без проблем се спря на португалския, което бе вярно. „Това е втория жокер, който изгарям, въпреки че знам отговора“, ядоса се PR експертът след спечелените 2000 лева.

След това питане сирената в студиото прозвуча. Така участието на Александър и майка му ще продължи в утрешния епизод на „Стани богат“. Самата вечер днес започна с продължението на играта на Христо Евтимов и неговият вуйчо – Ивайло „Нойзи“ Цветков. Вчера те заключиха 3000 лева като втора сигурна сума, а въпросът за нея бе:

„Върху Айфеловата кула са гравирни имената на 72 личности. Какви са те?“

– Християнски светци, Философи, Френски писатели или Френски учени. Тук участниците изгърмяха и двата си останали жокера.

 

Първо се обадиха на приятел, който обаче не успя да им помогне. Затова прибегнаха към 50:50, след което се спряха на „френски учени“. Това им гарантира 3000 лева и следващ въпрос. Той бе „Кой е най-старият професионален баскетболен отбор, който участва в NBA?“ – Чикаго Булс, Лос Анджелис Лейкърс, Сакраменто Кингс или Бостън Селтикс.

И двамата се обединиха около последния вариант, но за тяхно разочарование се оказа, че Сакраменто е верният отговор.

 

След тях на стола на богатството седнаха ученичката в Националната природоматематическа гимназия Катрин Дянкова и нейният баща Иван Иванов, които си тръгнаха с 500 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Удар по джоба: Правенето на зимнина вече ще е привилегия само за богатите
Next: Цънцарова с 20 000 лева заплата на месец

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.