Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учените са категорични: Лошите очи и урочасването не са бабини деветини
  • Новини

Учените са категорични: Лошите очи и урочасването не са бабини деветини

Иван Димитров Пешев април 14, 2023
sagaskyaskyaksdiasd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Торсионно поле се създава от всичко, което се върти. Независимо дали е електрон, вентилатор, колело на велосипед или Луната. То не пренася енергия, но мигновено разпространява информация за всички събития в миналото, настоящето и бъдещето, независимо от физическата среда.

Скоростта му е над 1 милиард пъти по-голяма от тази на светлината. „Дори когато вие, жените, използвате сешоара, за да изсушите косата си, сте под въздействието на торсионно поле, генерирано от въртящите се части на уреда”, пошегува се приживе акад. Анатолий Акимов на лекцията си при първото си посещение у нас през 2006 г.

Той е един от създателите на авангардната теория за торсионните полета, които са пространствено-времеви вихри с ляво или дясно въртене.

Българският физик акад. Божидар Палюшев, известен с поредицата си „Физика на Бога”, сравнява торсионното поле с въртенето на течността, когато разбъркаме чая си с лъжичка.
Доказано е, че десните полета са полезни за тялото ни и могат да го хармонизират и лекуват, докато левите предизвикват патологични изменения и ни разболяват.

При усукването надясно се съхранява информацията, а при въртене наляво торсионните полета се „разсукват”, при което информацията, която носят, се изкривява или изтрива.

Притежават памет, съпоставима с тази на хората

В торсионните полета се съдържа информация за бъдещето на Вселената и за съдбата на хората.

Всеки човек е източник на торсионно поле, носещо цялата информация за него и за здравето му. „Ние сме приематели и предаватели на торсионни полета във Вселената и ако се настроим в резонанс с торсионното поле на Вселенския разум или световното информационно поле, можем да получим свръхестествени познания.

Човек може да влезе в резонанс с него само ако има чисти помисли”, категоричен беше акад. Акимов. Според него торсионните полета притежават памет, съпоставима с тази на човека. Най-силна памет има свръхразумът или Бог. Това е „мозъкът”, който има обем на нашата Вселена.

Торсионни полета се генерират и без наличие на въртене. Това се случва дори когато говорим, пишем, мислим , твърди руският физик Виктор Шкатов, разработил уред за измерване силата на торсионните полета. С него той е определил какво торсионно поле генерират различни букви и символи.

Доказал е например, че името Христос, написано на лист хартия или произнасяно, създава дясно торсионно поле, което действа като защита. Това обяснява целебната сила на молитвите.

С мислите си пораждаме мощни торсионни полета. Ако сме негативни, полетата са леви, с неблагоприятен ефект не само върху човешкия организъм, но и върху околната среда. Учени твърдят, че отрицателните емоции, излъчени от нас в пространството, са причина за природните бедствия, защото нарушават процесите и хармонията във Вселената. Оказва се, че „лошите” очи и урочасването с поглед не са бабини деветини, а имат обяснение.

Руски физици са доказали, че очите ни излъчват торсионни полета. Според тях погледът е опасно оръжие
което може да пробие защитната ни обвивка, да проникне в организма ни и да го препрограмира. И енергията ни вместо да се справи с пробойната, започва да изтича през нея. Аурата (биополето), която отразява здравето и емоционалното ни състояние, ни защитава от торсионните излъчвания на „лошите” очи.

Особено опасни са „лошите” очи за бебетата в първите месеци след раждането им. Добре е да си припомним съветите на бабите, според които до 40 дни новородените трябва да се пазят от чужди погледи. Изследвания сочат, че енерго-информационното поле на бебетата е 7 пъти по-слабо от това на възрастните.

Затова кърмачетата не бива да се показват на чужди хора, както и да се публикуват снимките им в интернет. Най-уязвими са спящите бебета, когато защитата им още повече отслабва.

Дори погледът на любящата им майка, преизпълнена с емоции, може да им навреди. Ето защо тя трябва да контролира вълнението си, да запазва спокойствие и да мисли позитивно.

Обменяме енергия с финия свят чрез енергийните центрове на тялото си – чакрите. Чрез тях енергията протича навън или навътре в тялото. Това е било известно на хората в древността. Сега се потвърждава и от науката. Както вече стана ясно, всеки въртящ се обект – от галактиката до електронът – създава торсионно поле. Всяка клетка от тялото ни също генерира торсионно поле. Човешкият организъм има собствено торсионно поле, носещо информация за него като цяло и за всеки орган. Руският учен акад. Виктор Ярцев е доказал, че чакрите са енергийно-информационните центрове на това поле.

Когато те се въртят в една посока, формират торсионно поле с хармонична информация. Тогава се чувстваме добре и сме здрави. Ако има някакъв дисбаланс и някое от торсионните полета е с ляво въртене, от него се получава изтичане на енергия в пространството и биополето ни отслабва.

Може да се стигне до депресия, обърканост и намаляване на енергията ни. Ако този процес продължи по-дълго и засегне повече чакри, са възможни и по-тежки патологии. Акад. Ярцев предупреждава, че леви торсионни полета се генерират и от нашето съзнание, когато е под въздействие на гняв, злоба, завист, агресия.

Според акад. Божидар Палюшев с торсионни полета може да се фиксира информация, съдържаща се в различни химически вещества, включително лекарства. С торсионнен генератор може да се копира информационната картина на някакво лекарство и да се фиксира върху решетката на чиста вода.

Така тя ще придобие целебните свойства на лекарството и може да се пие вместо него. Потвърждава го експеримент на акад. Александър Сорочински. Теорията за торсионните полета и генератори се отрича от други учени, между които акад. Едуард Кругляков от Руската академия на науките и акад. Евгений Александров от Санкт Петербург.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 34 години тя се скарва с мъжа си и заспива, събужда се отново след 20 години
Next: Мъж се натъква на надгробен камък в гората и вижда снимка от детството си върху него

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.