Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ученият от БАН, защитил Георги Николаев, шокира с оправдание
  • Новини

Ученият от БАН, защитил Георги Николаев, шокира с оправдание

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
htrwhgsehshst.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Информатикът Радослав Марков от БАН, срещу когото започна процедура по отстраняването му от работа, след постовете му в социалната мрежа за накълцаната 400 пъти с макетно ножче Дебора, проговори. Той написа в социалните мрежи, че насилието е провокирано от действията на жените.

Марков обясни, че „прекаляването” от страна на жените е причината „да дават фира”. Днес той заяви, че казаното е просто социален експеримент, който имал за цел да провокира.

По думите му неговите колеги и близки го познавали и го подкрепяли. От БАН заявиха, че не могат да квалифицират написаното от Марков като експеримент.

Веднага, след като новината за малтретираната Дебора заля социалните мрежи, няколко коментара предизвикаха сериозен отзвук. Първо от „Мини Марица-изток” уволниха служителя си Виктор Костов заради думи, подкрепящи задържания Георги Георгиев.

Няколко часа по-късно от БАН също съобщиха, че започват производство срещу информатика Радослав Марков. Той се съгласи да говори, но при условие, че скрием лицето му.

„Това е социален експеримент или малка провокация, която цели да покаже настроенията в обществото. Или как се формира механизмът на единното мнение, без да има факти. Моят житейски и научен опит ме кара да изчакам, тъй като всички помним случая с Пепи Терзийски. Има и много други, на които резултатите и съдебните решения не отговориха на първоначалните обществени настроения”, посочи информатикът.

Според Марков насилието е недопустимо, а казаното във Facebook невинаги отговоря на реалните житейски тези. Решението на БАН за производството било взето под натиск от хора, които са „срещу традиционното християнско семейство”, смята той.

„Това, все пак, е едно изразено мнение. То не изразява винаги вижданията на автора”, посочи информатикът. На въпрос смята ли, че хората ще повярват, че става дума за социален експеримент, отговори: „Това е изцяло в техните възможности, виждания и отчитане на контекста”.

Сериозна обществена реакция предизвикаха и чатове на Мирослав Андонов, според които той се заканва на 18-годишната Дебора. Георги бил негов приятел и „четиристотинте шева ѝ били малко”. И той обаче намери оправдание: „Не съм писал нищо, не съм аз. Някой ме е набедил, направил ми е фалшив чат. Ще се свържа с органите, подал съм жалба”, обяснява мъжът.

Докато пишещите във Facebook бързо намират защитна теза, потребителите на чат приложението Telegram продължават необезпокоявано да разпространяват порнографски материали на момичета. Там случаят от Стара Загора се превърна също в тема номер 1. Част от потребителите са с позиция в защита на задържания.

„Не допускайте децата ви да имат Telegram на телефоните си, защото е опасно. Това е единственото приложение в момента, което отказва да си сътрудничи с властите. Там не можем да свалим съдържание. Отказват да комуникират с нас, независимо че има пострадали деца или потърпевши хора”, посочи координаторът на Националния център за безопасен интернет Антоанета Василева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кипрянова молитва – против магии, уроки, зли очи и болести
Next: Джаферович побесня заради обезобразената Дебора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.