Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учени бият тревога: Бъдете готови за най-лошото – задава се невиждан потоп
  • Новини

Учени бият тревога: Бъдете готови за най-лошото – задава се невиждан потоп

Иван Димитров Пешев юни 25, 2022
tstusnanmamnai.jpg

Цунами може да удари големи градове, които са близо до Средиземно море. Най-застрашени са Марсилия, Александрия и Истанбул, който пък може да пострада заради средиземноморските течения. Близо 100% е шансът морската вълна да достигне повече от метър височина през следващите 30 години и да удари тези градове. Истанбул е на 300 км от българската граница.

Предполага се, че рискът от цунами в средиземноморските крайбрежни общности ще нарасне с повишаване на морското равнище. Докато общностите в Тихия и Индийския океан, където се случват повечето цунами, често са били наясно с опасностите, но са били подценявани, казва ЮНЕСКО, цитирани от „Гардиън“.

И предупреждават – до следващата година пет рискови общности в района на Средиземно море ще се присъединят към 40 други “готови за цунами“ малки и големи градове в 21 държави. Освен Марсилия, Александрия и Истанбул в списъка са включени Кан и Чипиона, който е град на испанския бряг на Атлантическия океан, близо до Кадис.

Програмата “Готови за цунами“ е част от по-широките усилия на ЮНЕСКО преди стартирането на конференцията на ООН за океаните в Лисабон следващата седмица. Целта е да се гарантира, че всички застрашени общности ще знаят какво да правят при поява на това природно бедствие до 2030 г.

Цунамито в Индийския океан по Коледа през 2004 г. беше най-смъртоносното в историята.

Още:

Модели на промените в атлантическите течения през последните десетилетия позволиха на международна група учени да изчислят с каква скорост се надигат нивата на световния океан.
Според специалистите до сто години водата ще изяде голяма част от териториите на някои от най-големите морски държави. С предполагаемото засилване на глобалното затопляне се усилват и подводните течения в Атлантическия и Северния ледовит океан, предаде Utro.ru, цитирано от obekti.bg. Така се променя преразпределението на водите, което ускорява темпото на настъпващите към крайбрежията водни масиви, смятат изследователи от Севилския университет.

Колкото по-топъл е въздухът над океаните, смятат те, толкова по на юг отиват подводните течения. Паралелно с това се засилва и тяхната скорост.

На всичкото отгоре, „мигриращия“ на север Гълфстрийм само засилва този ефект. Прогнозата на учените е тревожна. До края на този век по-голямата част от Исландия, практически цялата Шотландия и много от северните острови ще се окажат под водата. Наводнения заплашват и Дания и Холандия. Захлаждането на Гълфстрийм ще наруши температурния баланс в северните ширини и на останалите незасегнати от вълните територии на Великобритания, Ирландия и отчасти Канада просто няма да може да се живее. Топенето на южните ледници пък заплашва буквално всички островни държави в Тихия и Индийския океан. Някои учени даже призовават хората от тези нации да се приготвят за най-лошото.

Така, според оценката на изследователи от университета в Торонто, до 2110 г. нивото на Атлантическия океан край Ню Йорк може да се надигне с 1,3 до 1,5 метра в сравнение с днешното. Това ще бъде следствие от мощен гравитационен ефект, възникваш при топенето на големи полярни ледници. При това канадските учени смятат, че южното полукълбо на планетата трябва да се приготви за повишаване на морските нива не с 1-2, а с цели 5-6 метра! За последните 500 хиляди години Земята е преживяла четири климатични пика.

Преди около 20 хил. години планетата преминава през последния си засега ледников период.

Испански океанолози изчислиха, че в този момент в Атлантическия океан практически не е имало силни океански течения. Подводните потоци са се движели главно в северните райони на световния океан. С повишаването на атмосферната температура обаче теченията активно започнали да се местят на юг. Компютърен модел на днешните климатични промени показва, че и днес в моретата може да се случи същото.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цял Асеновград говори за този човек, който се превърна в герой
Next: Е сега вече ръкавиците паднаха: Слави Трифонов със смразяващо предупреждение към Кирил Петков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.