Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учени направиха истинско чудо: Разгадаха 500-годишна мистерия
  • Новини

Учени направиха истинско чудо: Разгадаха 500-годишна мистерия

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
sarsarqtttastasrasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Френски учени от изследователския институт LORIA успяха да дешифрират 500-годишен таен код, който разкри подробности за слухове за френски заговор за убийството на императора на Свещената римска империя и крал Карл V от Испания, пише Phys.

Карл V (1500-1558) е един от най-могъщите владетели на 16 век. Той управлява повече от 40 години огромна империя, която заема по-голямата част от територията на Западна Европа и Америка. Може да се каже, че Карл V е първият владетел на трансатлантическа държава.

Учени от изследователския институт LORIA, Франция, прекараха половин година в дешифриране на писмо, което през 1547 г. императорът пише на своя посланик във Франция. През този исторически период, през първата половина на 16 век, между Испания и Франция, която по това време е управлявана от крал Франциск I, има постоянно напрежение, което е придружено от поредица от войни.

Писмото, което император Карл V пише на своя посланик във Франция Жан дьо Сен Морис, е било забравено през всичките тези векове в една от библиотеките в град Нанси, Франция. Криптографът Сесил Пиеро от изследователския институт LORIA за първи път разбра за съществуването на това писмо едва през 2019 г. И само няколко години търсене я доведоха до този документ.

Според Пиеро написаното от императора в писмото е едновременно загадъчно и напълно неразбираемо, тъй като Карл V използва тайни символи. Шест месеца усърдна работа направиха възможно изолирането на цели 120 мистериозни знака, които се намират в писмото.

„В писмото цели думи са криптирани, някои букви императорът е заменил с мистериозни знаци, най-вероятно вдъхновени от арабския език. Имало е и символи, които не означават абсолютно нищо и всичко заедно подсказва, че по този начин императорът е искал да скрие истинското значение на кореспонденцията от всеки враг, който би се опитал да декриптира съобщението“, казва Пиеро.

Пробивът в дешифрирането на писмото дойде, след като учените успяха да дешифрират една фраза в нейната цялост и по този начин успяха да разбият тайния код на императора. Учените са били подпомогнати и при дешифрирането на друго писмо, което посланикът във Франция изпраща обратно на императора. В това съобщение учените са открили ключа за отключване на кода.

„Това е наистина уникален случай, защото успяхме да прочетем писмо, което никой не можеше да прочете в продължение на 500 години. Писмото казва, че отношенията между Франциск I и Карл V са се влошили през 1547 г., въпреки мирния договор, който те подписаха през 1544 г. Но отношенията между тях все още бяха толкова напрегнати, че в писмото се казва, че има слухове за френски заговор за убийството на Карл V“, казва Пиеро.

В писмото няма точни подробности за този заговор, но императорът изразява силни опасения относно това. Сега учените се надяват да дешифрират друга кореспонденция между императора и неговия посланик, за да получат по-добра представа за политиката на Карл V в Европа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Винаги първо като влезете в хотелска стая, хвърляйте бутилка с вода под леглото
Next: Изхвърлях пакетчетата с гел от новите обувки, докато не прочетох това: Спасяват ни в най-трудния момент

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.