Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учени направиха истинско чудо: Разгадаха 500-годишна мистерия
  • Новини

Учени направиха истинско чудо: Разгадаха 500-годишна мистерия

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
sarsarqtttastasrasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Френски учени от изследователския институт LORIA успяха да дешифрират 500-годишен таен код, който разкри подробности за слухове за френски заговор за убийството на императора на Свещената римска империя и крал Карл V от Испания, пише Phys.

Карл V (1500-1558) е един от най-могъщите владетели на 16 век. Той управлява повече от 40 години огромна империя, която заема по-голямата част от територията на Западна Европа и Америка. Може да се каже, че Карл V е първият владетел на трансатлантическа държава.

Учени от изследователския институт LORIA, Франция, прекараха половин година в дешифриране на писмо, което през 1547 г. императорът пише на своя посланик във Франция. През този исторически период, през първата половина на 16 век, между Испания и Франция, която по това време е управлявана от крал Франциск I, има постоянно напрежение, което е придружено от поредица от войни.

Писмото, което император Карл V пише на своя посланик във Франция Жан дьо Сен Морис, е било забравено през всичките тези векове в една от библиотеките в град Нанси, Франция. Криптографът Сесил Пиеро от изследователския институт LORIA за първи път разбра за съществуването на това писмо едва през 2019 г. И само няколко години търсене я доведоха до този документ.

Според Пиеро написаното от императора в писмото е едновременно загадъчно и напълно неразбираемо, тъй като Карл V използва тайни символи. Шест месеца усърдна работа направиха възможно изолирането на цели 120 мистериозни знака, които се намират в писмото.

„В писмото цели думи са криптирани, някои букви императорът е заменил с мистериозни знаци, най-вероятно вдъхновени от арабския език. Имало е и символи, които не означават абсолютно нищо и всичко заедно подсказва, че по този начин императорът е искал да скрие истинското значение на кореспонденцията от всеки враг, който би се опитал да декриптира съобщението“, казва Пиеро.

Пробивът в дешифрирането на писмото дойде, след като учените успяха да дешифрират една фраза в нейната цялост и по този начин успяха да разбият тайния код на императора. Учените са били подпомогнати и при дешифрирането на друго писмо, което посланикът във Франция изпраща обратно на императора. В това съобщение учените са открили ключа за отключване на кода.

„Това е наистина уникален случай, защото успяхме да прочетем писмо, което никой не можеше да прочете в продължение на 500 години. Писмото казва, че отношенията между Франциск I и Карл V са се влошили през 1547 г., въпреки мирния договор, който те подписаха през 1544 г. Но отношенията между тях все още бяха толкова напрегнати, че в писмото се казва, че има слухове за френски заговор за убийството на Карл V“, казва Пиеро.

В писмото няма точни подробности за този заговор, но императорът изразява силни опасения относно това. Сега учените се надяват да дешифрират друга кореспонденция между императора и неговия посланик, за да получат по-добра представа за политиката на Карл V в Европа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Винаги първо като влезете в хотелска стая, хвърляйте бутилка с вода под леглото
Next: Изхвърлях пакетчетата с гел от новите обувки, докато не прочетох това: Спасяват ни в най-трудния момент

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.