Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учени откриха смъртоносна аномалия при земетресенията в Турция – ето защо има толкова жертви
  • Новини

Учени откриха смъртоносна аномалия при земетресенията в Турция – ето защо има толкова жертви

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
gazzaiasdnaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Земетресенията в Турция накараха цял свят да обърне поглед със състрадание към южната ни съседка. Мащабните разрушения, хилядите загинали и трогателните човешки съдби продължават да вълнуват и медии, и обикновени хора.

Оказа се обаче, че трусовете в Турция имат една уникална аномалия , с която може би е свързан големият брой на жертвите .

„Две поредни силни земетресения в Турция са аномалия, тъй като обикновено вторият трус е по-слаб от първия”, това каза Дмитрий Гладкочуб, директор на Института за земната кора на Сибирския клон на Руската академия на науките.

„Там имаше и още силни земетресения, но две толкова силни със сигурност е аномалия… Вторичните трусове обикновено са по-слаби от първия“, каза Гладкочуб, цитиран от Meteo Balkans.

Според него именно заради това има толкова много жертви и разрушения.

Първото земетресение с магнитуд 7,4 удари Турция на 6 февруари. След това в същия ден имаше по-мощен трус от 7,8 по Рихтер. На 7 февруари магнитудът на труса вече беше 5,4 бала.

Инцидентът засегна около 17 държави, включително сеизмичните вълни достигнаха Русия. Броят на загиналите в Турция и Сирия вече е над 8000 души, радените са повече от 30 хиляди.

Малко след обяд Дениз Килинч се взира в разрушенията на срутения жилищен блок на сестра си Дилек, когато чува гласа ѝ да се обажда изпод студените бетонни плочи.

Слаб, но ясен – тя вика за помощ.

Шест часа по-късно, когато паднал мрак, 37-годишният Килинч бди на същото място, но чува само тишина.

На няколко крачки от него спасителите, които също са чули виковете на сестра му, стават все по-песимистични.

„Никой няма да издържи трета нощ така“, казва Хасан Озкан, 35-годишен доброволец от Анкара, облечен в яркожълта общинска униформа. „Ако не я измъкнем тази нощ, няма на какво да се надяваме“ , казва той, цитиран от The Wall Street Journal.

В този малък анадолски миньорски град, разположен близо до епицентъра на двойното земетресение от понеделник – и в цяла Южна Турция и Северна Сирия – времето за спасяване на оцелели все повече намалява.

Вече е потвърдена смъртта на повече от 15 400 души, неизвестен брой хора все още се водят за изчезнали, а стотици трупове се изваждат от отломките всеки час.

 

Темпът на вадене на оцелелите се забавя, докато спасителните работници достигат критичните 72 часа, които според повечето експерти по бедствията са най-вероятният срок за спасяване на човешки живот. В сряда вечерта температурите паднаха под нулата за трета поредна нощ.

Снежните бури и лютият студ затрудняват спасителната операция, която е критикувана заради логистични проблеми, лошо ресурсно осигуряване и бавна реакция. В някои региони оцелелите са чакали с дни да пристигне помощ, а в някои случаи са наблюдавали безпомощно как виковете за помощ на затрупаните членове на семейството накрая са замлъквали.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Срокът на годност на панелките у нас е изтекъл! Строителен инженер зове да се разрушат тези, които
Next: Ел Би Булгарикум: Надценка от 80% на търговските вериги е основната причина за поскъпването на млечните продукти

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.