Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учени от Оксфорд бият тревога: Грози ни атака от враждебни извънземни
  • Новини

Учени от Оксфорд бият тревога: Грози ни атака от враждебни извънземни

Иван Димитров Пешев април 23, 2022
ucucncnence.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Планът на NASA да излъчи местоположението на Земята в космоса може да провокира извънземна атака, предупредиха учени от Оксфорд., съобщава електронното издание megavselena.bg

Изследователи от американската космическа агенция подкрепиха излъчено съобщение, наречено „Маяк в галактиката“, предназначено да приветства извънземен разум. Това е актуализирана форма на съобщението от Аресибо, излъчено през 1974 г. със същата цел.

Подобренията в цифровите технологии означават, че вече може да се излъчва повече информация. Предложеното ново послание включва основни математически и физически концепции за създаване на универсално средство за комуникация, последвано от информация за биохимичния състав на живота на Земята.

Той също така включва местоположението на Слънчевата система спрямо основните звездни купове, заедно с дигитализирани изображения на самата Слънчева система, земната повърхност и обитателите – мъже и жени. Съобщението завършва с покана към извънземният разум да отговори.

Но Андерс Сандбърг, старши научен сътрудник в Оксфордския институт за бъдещето на човечеството (FHI), предупреди, че споделянето на такава информация с извънземния интелигентен живот може да представлява риск, който трябва да се има предвид.

Сандбърг казва пред The ​​Telegraph, че въпреки че шансът съобщението да достигне до извънземна цивилизация е малък, „това би имало толкова голямо въздействие, че всъщност трябва да го вземем доста сериозно“.

Той казва, че „факторът на кикотене“ около търсенето на извънземен разум означава, че „много хора просто отказват да приемат сериозно нещо, което е изключително важно“.

Като цяло, казва д-р Сандберг, както рискът, така и потенциалната полза са малки. Като се има предвид трудността при преминаването на огромни участъци от междузвездно пространство, съобщение, получено дори от много напреднала цивилизация, може да представлява малко повече от, както го изрази д-р Сандбърг, „пощенска картичка, с надпис „Иска ми се да си тук““.

Съобщението Аресибо е едно от няколкото излъчвания, включително някои реклами, вече изпратени от хората в космоса. „Горките извънземни може би вече получават различни съобщения по най-различни причини“, каза д-р Сандбърг.

По-добър подход от отделни групи, които изстрелват ad hoc послания, предполага д-р Сандбърг, би било координирането на човечеството като вид. „Не сме добри в координацията, но мисля, че това би било хубаво упражнение“, казва той.

Тоби Орд, колегата на д-р Сандбърг от FHI, изкъзва подобни аргументи в The Precipice, книга, публикувана през 2020 г., в която той анализира екзистенциалните рискове, пред които е изправено човечеството.

Д-р Орд предлага да се проведе „публична дискусия“, преди да се изпращат съобщения до извънземни, като посочи, че „дори пасивната SETI (да слуша техните съобщения) може да крие опасности, тъй като съобщението може да бъде предназначено да ни хване.

„Тези опасности са малки, но слабо разбрани и все още не добре управлявани. Проблемът обаче, може да бъде много по-голям“

Като цяло, пише д-р Орд, „основният релевантен въпрос е съотношението на мирни и враждебни цивилизации. Имаме много малко доказателства за това дали то е високо или ниско и по въпроса няма научен консенсус. Като се има предвид, че негативите може да бъдат много по-големи от положителните ефекти, това не ми звучи като добра ситуация, в която да предприемате активни стъпки към контакт.“

Учените от НАСА предложиха съобщението да бъде излъчено от FAST (Китайския сферичен радиотелескоп с петстотин метра апертура) и телескопа Allen на института SETI в Северна Калифорния. Все още не е приета дата за излъчване.

Учени, включително Стивън Хокинг, в миналото предупреждаваха, че тези съобщения могат да бъдат рискови. В документален филм, показан през 2010 г., професор Хокинг изтъква, че на Земята взаимодействията между цивилизациите на различни нива на технологичен напредък обикновено не работят много добре за по-слабо напредналата група.

„Трябва само да се вгледаме в себе си, за да видим как интелигентният живот може да се превърне в нещо, което не бихме искали да срещнем“, каза професор Хокинг, давайки за пример пристигането на европейците в Америка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Таксиджия 8 часа чака девойка, за да ѝ върне забравено портмоне, тя му се отблагодари
Next: В момента удрят жестоко: Натръшкаха 17 могъщи кокаинови крале, влачат ги, такова чудо не е било

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.