Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учени сензационно: Това откритие ще ви остави с отворена уста
  • Новини

Учени сензационно: Това откритие ще ви остави с отворена уста

Иван Димитров Пешев януари 13, 2024
asdcasdgfdsfgdsfgfd.png

Археолози откриха изгубени градове в амазонската джунгла, обитавани преди две хиляди години от 10 000 земеделци, съобщи Асошиейтед прес.

Множество земни могили и затрупани пътища в Еквадор са забелязани за пръв път преди повече от две десетилетия от археолога Стивън Ростейн. Тогава обаче „не бях сигурен как всички те са свързани“, каза Ростейн, един от изследователите, който е автор на публикация в сп. „Сайънс“.

Картографирането с лазерно-сензорна технология разкри, че тези обекти са били част от гъста мрежа от селища и свързващи ги пътища по гористите хълмове и склонове на Андите, съществували около хиляда години.

„Това е изгубена долина от градове“, каза Ростейн, който ръководи изследването във френския Национален център за научни изследвания. Невероятно е, добави той.

Селищата са били населени от народа упано в периода около 500 г. пр. н. е. и 300-600 г. от н. е., който грубо съвпада с този на Римската империя в Европа, установиха учените.

Жилищните и церемониални сгради, издигнати върху повече от 6000 земни могили били обкръжени от селскостопански полета с дренажни канали. Най-големите пътища били широки по десет метра и се простирали на около 10-20 километра, пиши БТА.

Броят на населението е трудно да се уточни, но се смята, че е било поне 10 000 души и е достигало до 15 000-30 000 души в пика си, каза археологът Антоан Дорисон от Националния център за научни изследвания, съавтор на изследването.

Това е сравнимо с населението на Лондон от римско време. Това показва гъста населеност и изключително сложно общество, каза археологът Майкъл Хекенбъргър от университета на Флорида, който не участва в изследването.

За изграждането на тези пътища и могили е била нужна сложна система на организиран труд, каза Хосе Ириарте, археолог от университета на Ексетър. Археолози откриха наскоро подобни находки и другаде по поречието на Амазонка, включително в Боливия и Бразилия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топ оферта: Нашенци търсят хора от Родопите за работа в оранжерии, а надницата е 500 лева
Next: Ето какви тлъсти пенсии ще получат италианските пенсионери

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.