Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Учени със странно твърдение: През 2025 г. Европа ще замръзне!
  • Без категория

Учени със странно твърдение: През 2025 г. Европа ще замръзне!

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
asdcsadgdsfgdsfvdfv

Интересно колко газ ще трябва на Европа, ако климатът ѝ стане подобен на климата на Далечния изток например?

Изглежда, че това е невъзможно. Но нека просто погледнем картата.

Тук имаме страната Холандия (Холандия) – един от лидерите в селското стопанство в света.

Освен това лидерът е дългогодишен. Всичко расте прекрасно там, от известните лалета до картофи.

В град Амстердам (столицата) средната декемврийска температура е: +4,6*C. януари: +3.8*С. Броят на слънчевите часове годишно е 1800. Като цяло е доста добре. Горе-долу същото като тук в Анапа .

Освен това географската ширина на Амстердам е 52 градуса . На същата географска ширина е например град Николаевск на Амур (Далечен Изток, Русия).

Николаевск също е крайбрежен морски град. Но нека погледнем средните му температури:

Средна температура през декември: –19,4*C
януари: почти –22*С
Средната им температура през май е същата като в Амстердам на Нова година: +5*C
Средна годишна температура: почти –2*C (в Амстердам +11*C).

Не намерихме информация за слънчеви дни, но мисля, че е като във вица:

– Защо си толкова блед? Нямаше ли изобщо лято в Сибир?
– Имаше, но този ден бях на работа

Накратко, Николаевск на Амур се приравнява към районите на Далечния север. Тоест, всъщност това е Арктика. И това е на ширината на Амстердам, пишат от Метеобалканс

Добре, нека вземем друг пример. Канада. Там също има градове на 52 градуса ширина. Например Мери Харбър.

Ето как енциклопедията описва климата на този град:

Мери Харбър има субарктически климат със студени зими и обилен снеговалеж…
Средна януарска температура: –14,5*C. Май: само +3*С. Тоест, малко по-топло е, отколкото в Николаевск, но е много студено в сравнение с Амстердам.

Нека вземем противоположната страна на Земята. Там, на 52 градуса южна ширина, почти няма земя. Вече има самият край на Америка, Tierra del Fuego , където пингвините плуват от съседна Антарктида.

Общо взето какво искам да кажа… Това, че в Амстердам на 52 градуса северна ширина е толкова топло, не е нормално за планетата като цяло. Това е нещо като аномалия. При 52 градуса не би трябвало да е така. Средно трябва да е приблизително същото като в Николаевск на Амур или поне като в Канада.

И взехме само Амстердам. А във Великобритания и Ирландия на същите географски ширини е още по-топло. На някои места е точно като в Сочи. И това е на ширина 52…

Такава температурна аномалия съществува само благодарение на едно нещо – топлото морско течение Гълфстрийм.

Казано по-просто, Гълфстрийм е огромен воден поток, който буквално пренася топлина от екватора на север . Така изглежда, че охлажда екватора и, обратно, затопля севера. Радиатор с планетарен мащаб.

Силата на потока е огромна. Той е 20 пъти по-голям от всички реки на Земята взети заедно (всички, включително Амазонка, Нил, Енисей и др.).

Като цяло количеството предадена топлина е просто колосално.

Но защо глобалното затопляне може да провали цялата тази схема? Не трябва ли да е обратното?
Това твърдят датски учени. Според тях до 2025 г. ще се случат проблеми с Гълфстрийм и Европа ще се охлади рязко. Е, тоест ще се върне в нормално състояние за такива географски ширини.

Как работи?

Нека си припомним едно просто физическо правило. Топлината винаги се повишава, а студът, напротив, намалява.

Това важи и за водата. Колкото по-студена е водата, толкова по-надолу потъва.

Нека сега погледнем Гълфстрийм отстрани.

В тропиците и субтропиците е все още доста топло и затова водите му текат по повърхността на океана.

Докато водата се охлажда, тя постепенно „пада“ все по-ниско и по-ниско, сякаш се разтваря в дебелината на моретата.

При нормални (настоящи) условия всичко това се случва на север, в района на Северния ледовит океан , където свършва Гълфстрийм (дори Мурманск и Архангелск получават малко топлина от него).

Тоест в района на Западна Европа топлата вода все още тече по повърхността на океана и затопля европейците.

Какво се случва след това?
И тогава глобалното затопляне ще разтопи ледовете в Арктика. По-точно вече ги стопява напълно. Тоест огромни маси прясна вода ще се втурнат в океана.

Малко допълнение. В света няма дебат дали глобалното затопляне съществува или не. Съществува, това е обективна реалност. Спорът е само за това дали човек е виновен за това или не. Лично аз съм склонен да вярвам, че това е природен феномен. Но фактът, че го има и ледовете се топят е неоспорим.
След това си спомняме друго правило: солената вода е по-тежка от прясната . Тоест солената вода потъва надолу, а прясната вода остава на повърхността.

Освен това разликата в плътността е такава, че студената прясна вода е по-лека от топлата, но солена вода.

Накратко, няма да помогне на Гълфстрийм само защото е топло. Когато се сблъска с прясна вода, въпреки топлината си, той ще бъде принуден да се гмурне в по-прясна вода.

И тъй като ледът се топи все по-активно, Гълфстрийм скоро ще отиде по-дълбоко (всъщност ще се „удави“), дори преди да се приближи до Западна Европа.

След това климатът на Европа ще се влоши значително. Възможно е той да се доближи до климата на нашия Далечен изток.

След това – сбогом на евтиното и ефективно земеделие, сбогом на препълнените газохранилища, всякаква зелена енергия (ако все още е жива) и т.н.

Европа най-после ще може да оцени как трябва да изглежда икономиката на страна, която не е разглезена от топлите зими.

Continue Reading

Previous: КАК СЕ ПИШЕ: Безспорен или безпорен, потискам или подтискам… 65 думи със специфичен правопис
Next: Обрат с ваучерите за храна! Вече ще можем да плащаме още неща с тях

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.