Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учителка на абитуриенти в Добрич смая с визията си на бала им
  • Новини

Учителка на абитуриенти в Добрич смая с визията си на бала им

Иван Димитров Пешев май 28, 2022
abiautaururirir.jpg

Учителката Миглена Георгиева – класен ръководител на 12 б клас, професия Танцьор, в Училището по изкуства СУ „Свети Климент Охридски” в Добрич, смая с визията си на бала на учениците си. Тя изпраща абитуриенти за първи път. С невероятните си тоалет, фигура, прическа, грим педагожката по нищо не се различаваше от възпитаниците си. Присъстващите на изпращането на зрелостниците към празничната им вечеря не разбраха, че всъщност това е класната им.

Георгиева, която е и ръководител на Спортен клуб „NNS Crew”, бе облечена в стилна бонбонено розова рокля. За Про Нюз Добрич разкри, че я е поръчала от чужбина чрез интернет специално за абитуриентския бал на класа си. Розовото бижу е реплика на роклята на световна звезда от шоу бизнеса. Специално учителката е посетила и съответни професионалисти в Добрич, които са се погрижили за прическата и грима й.

Попитахме я защо е решила на бала на учениците си да е една от тях. Миглена Георгиева отговори: „В последните две години те ми станаха освен ученици и приятели. Не бяхме свързани само с училището, но и извън него, за което много се радвам. Относно тоалета те ми казаха, че искат да съм това, което съм. Да не се опитвам да променям визията си. Искаха да не се различавам като класна, да не съм със строга визия. Дори и на фотосеията избраха с какво да съм облечена”.

Почувствах се абитуриентка и съм благодарна на класа си, сподели педагожката. По думите й се е върнала отново назад в годините, като че ли току-що е завършила.

Миглена Георгиева е възпитаничка на Природоматематическа гимназия „Иван Вазов” в Добрич. Споделя, че на бала си доста се е различавала от другите абитуриенти. Косата й е била направена по много интересен начин. Тя я скъсила малко преди завършването си. И на бала никой не очаквал да е с коса до кръста. Светло синята й рокля, реплика на популярна ар ен би изпълнителка, била ушита от майка й. Тогава нейна снимка от бала е публикувана в местен вестник.

Учителката разказа, че 12 б клас е първият, който завършва с професия Танцьор. Освен матура по български език и литература дванадасетокласниците държат и изпит по хореография, която е с практическа и теоретична част. Теорията вече е минала, предстои практическата част. Паралелката завършват 17 зрелостници. Двама от тях със сигурност продължават с хореография и вече са приети в университети, други също ще кандидатстват.

„12 б клас за мен е най-добрият клас. Най-истинският. Те показаха на мен същността си – не само като ученици, но и като хора”, сподели Миглена Георгиева. Тя им пожелава да вярват повече в себе си. Да успеят да намерят онова нещо, в което са най-добри. И да настояват да постигат високи резултати когато се захванат с това, което открият, че им принадлежи.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Властта отстрани цялото ръководство на ключова комисия
Next: Извънредно от пожарна безопасност! Огънят може да достигне Рилския манастир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.