Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учителят Дънов: Силата на човек иде от белия дроб
  • Новини

Учителят Дънов: Силата на човек иде от белия дроб

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2023
asgdfgfghtrhrthgh.png

Дънов

“Въздухът е склад на Божествени енергии. Животът е складирал там своите енергии”, е казал Учителя Петър Дънов в своя беседа, пише специализираният сайт Здравето.

Според него въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява нервната му система. Чрез дишането човек може да застави мозъка си да мисли правилно, сърцето – да чувства право и стомахът – да работи нормално.

Дишането е двоен процес – физически и психически. Крайната цел на дишането като психичен процес е пречистването на мисълта. Има три вида дишане: горно, средно и долно, според това коя част от дробовете взема най-голямо участие в процеса.

Ето конкретни напътствия по темата, описани в книгата “Здраве, сила и живот”.

Дълбокото дишане е пълно дишане. При него вземат участие и горната, и долната част на дробовете. Като се поема повече въздух, всички алвеоли се изпълват и човек задържа въздуха в дробовете си по-дълго време. Колкото повече въздух поема човек, толкова повече прана (б.а. енергия) влиза в дробовете му. От тях тя прониква в целия организъм. Заедно с праната, човек възприема повече идеи, които след време се реализират.

“Който иска да придобие търпение, да диша дълбоко. Не диша ли дълбоко, той ще стане нервен, сприхав, нетърпелив. Видите ли човек, който диша бързо, кратко, ще знаете, че дишането му обхваща само горната част на дробовете.

Белият дроб представлява сложна лаборатория, в която се кръстосват много енергии. Праната от въздуха прониква в белите дробове и помага за озонирането на кръвта даже там, дето въздухът мъчно може да проникне. В така пречистената кръв се влагат елементите на живота. Най-добро е пълното дишане.

Когато дишането не става правилно, в организма се наслояват полуорганични вещества, утайки, които са причина за всички болести. Благодарение на тях, кръвта на човека не може добре да се пречиства, което става причина за развиване на много микроби.

Човек трябва при вдишване да напълни белите дробове с колкото може повече въздух. Тогава при разширение на белия дроб диафрагмата отива надолу. А при плитко дишане диафрагмата отива нагоре и натиска сърцето, вследствие на което се раждат някои сърдечни болести. Силата иде от белия дроб. Силен човек е онзи, който диша правилно”, казва Учителя.

Той е бил сигурен, че има връзка между храносмилателната и дихателната система. Като се храни правилно, човек и диша правилно. Щом диша правилно, мисълта му също е “права”. Значи между храненето, дишането и мисленето има връзка.

Здравето е свързано със съзнателното дишане. Ето защо, поне по 3 пъти на ден – сутрин, обед и вечер, преди лягане човек трябва да изпълнява 10-15 минути дишане.

“Съвременните хора вдишват и издишват по 20 пъти в минута. Това е бързо дишане. При него окислението на кръвта става бързо, поради което част от нея не може да се пречисти. Тази е причината дето много хора имат повече нечиста, венозна кръв в организма си, отколкото чиста. Който диша бързо, има слаба воля. Приложете волята си при дишането и постепенно намалявайте вдишванията – от 20 слизайте до 19, 18, 17, 16, 15. Ако можете да стигнете до 10 вдишвания в минута, това ще се отрази здравословно върху организма ви. Ако дишате добре, можете да останете на Земята до дълбока старост. Ако не диша правилно, човек заминава преждевременно на онзи свят”, съветвал Петър Дънов.

Той е препоръчвал на учениците и последователите си да използват за дихателни упражнени ранните утринни разходки когато въздухът е пълен с жизнена енергия и прана. Колкото по-рано сутрин се излиза на разходка, толкова по-добре. Учителя е съветвал да се излиза на открито, на чист въздух и да се отдели поне един час само за дишане и гимнастика.

“Упражненията, които правите, са необходими понеже в половината част на тялото ви се събира негативна енергия, а в другата половина – положителна. При упражненията с гимнастика различните енергии на тялото се балансират”, казва Учителя.

Ето едно често практикувано от него и учениците му упражнение: ръцете са напред, с длани навътре. Ръцете пак напред, но с длани навън. Ръцете настрани, нагоре и пак напред.

Когато изнасяте ръцете напред, първо дланите ще бъдат навътре, а после навън.

Когато поставяте ръцете си напред, с дланите навън, това движение влияе върху лицето и става обмен между енергиите на ръцете и тези на лицето и главата. Дланта на ръката е отрицателна, а горната й част – положителна. Когато поставите ръцете на гърдите си, с длани към тях, става обмяна между енергиите на ръцете и тези на гърдите. По този начин се уравновесяват силите в организма.

Гимнастика за развиване чакрите при сърцето, гръкляна, слънчевия сплит

Тези чакри трябва да се хранят, да се развиват. Понякога върху тях се натрупват отрицателни енергии. Тези упражнения трябва да се правят точно и без грешки:

1. Ръцете са хоризонтално напред. След това се поставят с върховете на пръстите върху пръстите на краката. После ръцете се издигат отстрани нагоре до над главата и пак се връщат назад до пръстите на краката. Това се повтаря няколко пъти.

2. Ръцете са върху колената. Следва движението им до над главата и обратно. Повтаря се няколко пъти.
3. Двете ръце се поставят на слънчевия възел и след това – отзад на кръста.
4. Едната ръка се поставя върху слънчевия възел, а другата – на гърдите. След това ръцете се сменят.
5. Двете ръце се поставят от всяка страна върху слепите очи.

6. Едната ръка се поставя върху коляното, а другата – върху гърдите на отсрещната страна на тялото. След това ръцете се поставят обратно.

Дихателни упражнения

► 1. Начин на изпълнение: ръцете, свити на юмрук, поставете на раменете. Разтваряте бавно ръцете настрани, вдишвате дълбоко въздух, задържате го и след това спускате бавно ръцете си надолу, отстрани на тялото, като бавно издишвате. Ако се уморите, починете си малко и направете упражнението още няколко пъти. По този начин приемате достатъчно прана от въздуха и кръвта се раздвижва, капилярите се разширяват и кръвообращението се усилва.
Когато дишате, не мислете за нищо друго, освен за въздуха, който приемате. Човек трябва да вдишва и издишва въздуха през носа, а не през устата.
► 2. Дишане с редуване на ноздрите: когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра с ръката си и поемете въздух през лявата ноздра. След това затворете си лявата ноздра, като задържите въздуха известно време в дробовете си. После отворете дясната ноздра и бавно изпускайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение за дишане, като се свързвате с Божественото съзнание.
► 3. При болки в стомаха, главата и белодробни болести: сутрин, обед и вечер правете по 12 до 19 упражнения за дишане. Отначало по 6. Всяко вдишване, задържане на въздуха и издишване представляват едно упражнение.

На вдишване броите до 16, задържането на въздуха също става, докато броите до 16, а при издишването се брои до 32. Вдишването се прави през лявата ноздра, после се издишва през дясната ноздра. Това съотношение на бройките – 16, 16, 32 продължава да се практикува 2-3- месеца наред.
►4. При умствен труд: човек поема въздух първо през лявата ноздра, като брои бавно до 10-15. После да я запуши, да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да го издиша бавно и ритмично през дясната ноздра. Това упражнение може да се прави по 3-4 пъти на ден, необходимо е за здрави и за болни. За предпочитане е да се прави навън, на чист въздух, а не в стая.

► 5. При нервност: запушете с палеца на дясната ръка дясната ноздра, а през лявата поемайте въздух, като броите мислено до 7. След това задръжте въздуха и мислено бройте до 10. После запушете лявата ноздра, а през дясната изпускайте въздуха бавно, като броите до 9. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта. Сутрин и преди обяд ще поемате въздух през лявата ноздра, а ще го пускате през дясната. Вечер ще поемате въздух през дясната ноздра, а ще го изпускате през лявата. Ще правите упражнението по 21 пъти на ден – сутрин, преди обяд и вечер, по 7 пъти.
► 6. Дихателно упражнение, дадено на 7.1.1938 г.:

Двете ръце се протягат хоризонтално настрани с отворени длани, обърнати нагоре.
А. Вдишване
Бавно се вдишва въздух и същевременно се свиват пръстите, при което палецът се поставя върху средния пръст и показалеца. През това време се мисли, че заедно с въздуха се възприема и Божията любов.
Б. Задържане на въздуха
Задържаме въздуха колкото може по-дълго време, през което мислим, че усвояваме Любовта, тя прониква в цялата ни природа. През време на задържането на въздуха бавно прибираме двете ръце (които са със свити пръсти) до гърдите и ги поставяме на тях.
В. Издишване
Постепенно протягаме ръцете си настрани хоризонтално и когато съвсем ги протегнем, бавно изправяме пръстите на ръцете. През време на това движение издишваме въздуха и мислим, че изпращаме в света светлина, която излиза от нашата Любов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици предупредиха: Идва първият сняг!
Next: Пловдивчанин изригна, след като видя това послание върху санирана стена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.