Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учителят Петър Дънов е казал: Ще изчистиш всички отрови от тялото си, само ако пиеш водата по този начин
  • Новини

Учителят Петър Дънов е казал: Ще изчистиш всички отрови от тялото си, само ако пиеш водата по този начин

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2023
dduddnasnvasdasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Според учителя Петър Дънов, водата е едно от веществата, които имат най-висша сила на планетата. Водата е толкова мощна стихия, че би могла да пробие дори камък, тя е навсякъде около нас и преминава в различни агрегатни състояния.

По същия начин, както действа на всичко в природата, водата действа и на човешкото тяло – преминавайки през организма, тя прочиства и премахва всичко, което пречи на съвършеното функциониране на организма.

Според учителя Дънов водата има силата да изчисти мисълта, да отмие всичко онова, с което светът ни натоварва, да премахне всички вредни мисли, които минават през нас. Водата прочиства нервната система – премахва всички лоши чувства и усещания.

Дънов смята, че водата може да премахне болестите и да помогне на отделните части на организма да започнат да контактуват помежду си. Организмът започва да функционира правилно и се радва напълно пълноценно на живота.

Дънов препоръчва всеки човек да изпива за един ден поне един литър вода – да бъде чиста, без никакви примеси, без да е обработвана с химикали. Желателно е водата да се пие на малки глътки – разделете я на дози от по 150 мл и пийте на гладно.

По този начин ще смекчите храната, която ще изядете впоследствие, и ще премахнете остатъците от миналото ядене, твърди Дънов. За цялостното пречистване на организма Дънов предлага да се пие гореща вода.

Режимът трябва да се прави два пъти седмично – чрез цялостно изпотяване ще се изхвърли всичко, което пречи и затлачва организма. Достатъчно е да изпиете една чаша гореща вода, но на малки глътки – в случай че ви е трудно да я погълнете, можете да добавите няколко капки лимонов сок.

След това ще усетите как тялото ви започва да се поти. Когато се изпотите, обтрийте тялото си с влажна хавлиена кърпа – натискайте при обтриване. След това облечете чисти дрехи и изпийте ½ чаша топла вода.

Според Петър Дънов тази процедура ще премахне всичко излишно от вас, а вечерта ще спите спокойно. Методът пречиства организма от киселини.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бог слезе на Земята! Извадиха бебенцето с палец в уста
Next: Само 1 костилка от авокадо и вашите бъбреци са без камъни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.