Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • У нас има магазин, в който всичко е безплатно, намира се в едно българско село
  • Новини

У нас има магазин, в който всичко е безплатно, намира се в едно българско село

Иван Димитров Пешев декември 25, 2023
sdfvdvdfvdsfvdfv.png

Можете ли да повярвате, че има магазин, в който всички стоки са безплатни? Звучи утопично, нали? Но е факт, с такъв магазин могат да се похвалят жители в монтанското село Стубел.
Местните хора са направили заедно инициатива.

Те събират ненужни дрехи и вещи от домовете си, за да ги дадат там, където ще бъдат необходими – в магазина. В него всеки, който желае може да влезе и да вземе нещо, без да е нужно да заплати за него.

Хората в селото се шегуват, че това е техния „Мол“, а това носи след себе си и своята популярност. Идеята за това е дошла от кмета на Стубел – Емилия Григорова.

Тя сподели пред медиите, че в магазинчето все оставя вещи, които не са му нужни и могат да бъдат полезни на някой друг.

Помещението е било някога работещ магазин, но отдавна не се ползва като такъв. Жените от селото започнали да слагат там блузи, панталони, якета, детски дрешки, обувки и други вещи.

Виолета Тодорова, която също е ангажирана с магазина споделя, че следва дрехите да бъдат изпрани и да стават за носене.

Кметицата споделя, че за целта на магазина са донесени масички и щендери, а за да могат хората да наредят домашните потреби и дрехите. Желаещи да си „купят“ не липсвали.

Всичко е на доброволни начала, а всеки ден от 8 до 16:30 всеки, който желае, може да го посети. Няма назначен продавач, тъй като всичко се прави доброволно и с добро сърце.

От селото имат още една идея, която биха искали да реализират, а именно ако успеят да съберат повече дрехи да помагат на хора в беда или след бедствия.

Адмирации!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма надежда за България! Ванга и Дънов предричат, че възходът ни започва през 2024-а
Next: Ген. Мутафчийски показа смъртоносен спомен от най-черната Коледа, призна нещо зловещо

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.