Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • У нас има магазин, в който всичко е безплатно, намира се в едно българско село
  • Новини

У нас има магазин, в който всичко е безплатно, намира се в едно българско село

Иван Димитров Пешев декември 25, 2023
sdfvdvdfvdsfvdfv.png

Можете ли да повярвате, че има магазин, в който всички стоки са безплатни? Звучи утопично, нали? Но е факт, с такъв магазин могат да се похвалят жители в монтанското село Стубел.
Местните хора са направили заедно инициатива.

Те събират ненужни дрехи и вещи от домовете си, за да ги дадат там, където ще бъдат необходими – в магазина. В него всеки, който желае може да влезе и да вземе нещо, без да е нужно да заплати за него.

Хората в селото се шегуват, че това е техния „Мол“, а това носи след себе си и своята популярност. Идеята за това е дошла от кмета на Стубел – Емилия Григорова.

Тя сподели пред медиите, че в магазинчето все оставя вещи, които не са му нужни и могат да бъдат полезни на някой друг.

Помещението е било някога работещ магазин, но отдавна не се ползва като такъв. Жените от селото започнали да слагат там блузи, панталони, якета, детски дрешки, обувки и други вещи.

Виолета Тодорова, която също е ангажирана с магазина споделя, че следва дрехите да бъдат изпрани и да стават за носене.

Кметицата споделя, че за целта на магазина са донесени масички и щендери, а за да могат хората да наредят домашните потреби и дрехите. Желаещи да си „купят“ не липсвали.

Всичко е на доброволни начала, а всеки ден от 8 до 16:30 всеки, който желае, може да го посети. Няма назначен продавач, тъй като всичко се прави доброволно и с добро сърце.

От селото имат още една идея, която биха искали да реализират, а именно ако успеят да съберат повече дрехи да помагат на хора в беда или след бедствия.

Адмирации!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма надежда за България! Ванга и Дънов предричат, че възходът ни започва през 2024-а
Next: Ген. Мутафчийски показа смъртоносен спомен от най-черната Коледа, призна нещо зловещо

Последни публикации

  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.