Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фалстарт за Иван и Андрей. Попиляха ново им шоу
  • Новини

Фалстарт за Иван и Андрей. Попиляха ново им шоу

Иван Димитров Пешев март 22, 2024
sdfdsfbkfgkbgkhk.png

Стартира дългоафишираното ново шоу на Иван и Андрей, наречено „Иван и Андрей неофишъл“. Както самите те го определиха, това е нещо като хибрид между телевизия и интернет.

„Това е първото по рода си Онлайн ТВ шоу у нас“, така го представи Иван. Новият сезон може да се опише като завръщане в бъдещето.

Обяснението им за решението да преместят изявите си в интернет пространството е, че повечето хора не гледат телевизия, но пък сърфират:

„Друга причина да дебютираме тук е, че интернет дава много повече свобода, докато в телевизиите има ограничения. 25 години се подготвяме за този старт, но го пазихме в тайна.“

Започнаха с разискване по темата с разрешаването на еднополовите бракове в Гърция, продължиха напред за съдбата на известните в България и в какво неравностойно положение са те в сравнение с обикновения човек.

От продажбата на тениски в социалната мрежа се отплеснаха назад в историята, та чак до Хан Кубрат.

Приключиха този първи епизод с доста нецензурните предложения към Алекс Богданска в нейните профили.

В крайна сметка нищо необичайно и различно. Двамата си правеха шеги и сами им се смееха, т.е. отново са си самодостатъчни.

Леко скучно начало в стил Мирон, а феновете на отишлото в историята вече селскостопанско риалити въобще не намират аналог между „Фермата“ и новото предложение на Иван и Андрей, предава vihrogon.bg.

Ето какво пишат зрителите:

И заради това ли си тръгнахте от Фермата, нямам думи просто.

Върнете Фермата в оригиналният й вариант,беше най-смисленото риалити.

Останали сте на ниво телевизия от 90-те. Много се променха нещата момчета. Вие не се променяте.

Харесвам ви, момчета, но толкова ми липсва онази първата ФЕРМА…

Нещо…даже не знам как да коментирам. Ще ви дам шанс и за 2 епизод,но усещам,че няма да издържи повече от 5 епизода. Дано греша.

Ужас. Добре, че нито една телевизия не излъчва тази глупистика. Станали на 100 години и се излагат. Мирон, и той.. с тези интонации много ли е оригинален според вас?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 22 март натам МОЩЕН късмет за 4 зодии предвижда астрологът Павел Глоба
Next: Продават 100-годишни селски къщи за десетки хиляди евро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.