Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Фантастично руло Ексимо БЕЗ брашно, яйца и печене: Баба го правеше още преди 50 години, рецептата няма грешка до днес
  • Без категория

Фантастично руло Ексимо БЕЗ брашно, яйца и печене: Баба го правеше още преди 50 години, рецептата няма грешка до днес

Иван Димитров Пешев януари 16, 2025
Screenshot_26

Това лакомство е наистина лесно за приготвяне и съдържа всички страхотни неща – от какаовото тесто до пълнежа с кокосово масло.

В този десерт всички съставки просто се вписват идеално в едно вкусно цяло. Ако искате да опитате нещо ново, лесно, достъпно като продукти, но и много, много вкусно, то непременно пригответе това Руло Ескимо без брашно, яйца и печене :

Руло Ескимо без брашно, яйца и печене

Продукти:

  • 250 г маслени бисквити
  • 1 лъжица гранулирана захар
  • 3 лъжици какао на прах
  • 100 мл топла вода
  • 170 г настърган кокос
  • 110 г масло на стайна температура
  • 1/3 чаша пудра захар
  • 3 супени лъжици кондензирано мляко

Приготвяне:

Начупете бисквитките на по-малки парчета и ги сложете в кухненски робот.

Разбиваме, докато сместа започне да наподобява консистенцията на брашно.

Добавете какао на прах към бисквитените трохи и разбъркайте.

бисквитени трохи

Снимка: YouTube

Смесете вода и захар в друга купа.

Поставете сместа в микровълновата за 1 минута, където ще се получи сладък сироп.

Добавяме сиропа към бисквитено-какаовата смес и правим нелепнещо тесто, което оформяме на топка.

Постелете фолиото върху плота и разточете тестото на правоъгълник.

разточване бисквитено тесто

Снимка: YouTube

Ако тестото се разкъса на места, просто го натиснете с пръсти.

Изрежете краищата равномерно с нож.

Разбийте маслото с пудрата захар в купа за 1-2 минути до пухкава смес.

масло с пудра захар

Снимка: YouTube

Добавете кондензираното мляко и кокоса.

Всичко се разбърква старателно.

Наредете крема равномерно върху повърхността на тестото и внимателно навийте на руло с помощта на фолиото.

кокосов крем

Снимка: YouTube

руло с кокосов крем

Снимка: YouTube

навиване тесто

Снимка: YouTube

Оставете рулото увито в найлоново фолио да стегне в хладилник за около 1 час.

бисквитени рула

Снимка: YouTube

Сервираме го нарязано на филийки.

бисквитено руло ескимо

Снимка: YouTube

Желаем ви добър апетит! 🙂

Continue Reading

Previous: Новата къща за Ергенът по БТВ смая България
Next: Прекрасна вест за трите мобилни оператора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.