Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фараонски цяр ни вдига на крака от 4000 години – започва да действа веднага, лекува за 24 часа
  • Новини

Фараонски цяр ни вдига на крака от 4000 години – започва да действа веднага, лекува за 24 часа

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
cqrasrasfsad.png

Някои от средствата, които съвременната народна медицина успешно прилага, са наследени от незапомнени времена. Като този мощен цяр с печен чесън, на който се приписват едва ли не свръхестествени свойства.

Лечението с печен чесън има голямо предимство с това, че започва да действа незабавно и трае 24 часа. От цялата история на човечеството, изпълнена с конфликти и противоречия, само за едно нещо е имало и сега има световен консенсус, че чесънът е много полезен. Това единодушие е забележително, защото се отнася за всички цивилизации и култури и за цялата история.

Чесънът е първото растение, за което се знае, че е използвано като лекарство. Още в Древния Египет той служи не само като подправка, но и за цяр.

Самият Тутанкамон е бил зареден с чесън в гробницата и при откриването й скилидките са били в идеално състояние, годни за консумация.Кой би могъл да предположи?

Тутанкамон чесън

Древните цивилизации в Гърция, Рим, в Индия, Китай и Япония, майте, ацтеките и индианците в Северна Америка в един глас превъзнасят лечебните свойства на чесъна , макар да ги делят десетки хиляди километри.

Днес вече се знае на какво се дължат тези свойства – на активната съставка алицин, която е органично съединение със сяра. Нейният остър мирис обаче се освобождава едва когато чесънът бъде смачкан или нарязан. Всъщност алицинът пази растението от насекоми. Едва когато те го атакуват, той се синтезира под действието на ензима алииназа.

Дълъг е списъкът от ползите за здравето, които чесънът носи. В наши дни най-усилено се проучва свойството му да пази сърцето. Причината за това научно любопитство е фактът, че в Средиземноморието, където се яде най-много чесън, смъртните случаи от сърдечни болести са най-малко в сравнение с всеки друг район на света. Освен това хората там са най-здрави като цяло и най- дълголетни.

Алицинът в чесъна пречи да се образуват плаки в артериите. Освен това той сваля кръвното и холестерола и засилва кръвообращението. Така пази от инфаркт.

Смята се, че алицинът предпазва и от рак. Проучвания са доказали това за рака на панкреаса, дебелото черво, стомаха, хранопровода, гърдата, простатата, мозъка и белия дроб, както и за множествената миелома.

Чесънът е чудесно средство и срещу уголемена простата, диетична фиброза, диабет, остеоартрит, сенна хрема, високо кръвно в късна бременност (прееклампсия), грип и свински грип.
А понеже има антибиотични свойства, с него се лекуват и простуди, бактериални и гъбични инфекции. Може да натривате откритите части на тялото си с чесън срещу комари. Те ще бягат от вас и ако наскоро сте яли чесън.

Еднодневно лечение

Най-хубавото на чесъна като лекарство е, че действието му започва незабавно и трае 24 часа. Ето какво става след консумацията на чесън:

1 час: Стомахът бавно смила чесъна и той започва да се усвоява.
2-4 часа: Чесънът започва да унищожава туморни клетки и да свързва свободните радикали.
4-6 часа: Обмяната се ускорява и чесънът помага да се изхвърлят излишните течности и мазнини.
6-7 часа: Чесънът унищожава вредните — бактерии.
6-10 часа: Хранителните вещества в чесъна достигат до клетките и ги оксидират.

10-24 часа: В тялото тече дълбок процес на очистване, който изхвърля тежките метали, засилва имунитета, заздравява костите, понижава кръвното, дава енергия, регулира нивото на холестерола, стимулира либидото. При толкова много ползи човек не бива да спира да яде чесън цял живот. Ще бъде здрав и силен, ще се чувства подмладен и пълен с енергия.

Рецепта с печен чесън

„Чесънът е най-мощната лечебна храна на земята.“ Водена от това твърдо убеждение, Донка Петрова от София, компютърен инженер, споделя с читателите на в. „Здраве без лекарства“ своята рецепта за печен чесън. Според нея се приготвя лесно и е вкусно.

„За пълен лечебен ефект трябва да се изядат 6 глави печен чесън за един ден. Това е дозата“, казва Донка Петрова.

ПРИГОТВЯНЕ НА РЕЦЕПТАТА:

Загрейте фурната предварително на 150 градуса. Обелете най-горните слоеве на всяка глава чесън. Оставете обаче обелките на отделните скилидки. С остър нож отрежете 0,5-1 сантиметър от горната част на всяка глава.

Наредете главите чесън в плитка тава, като отрязаната им част е нагоре.

Полейте ги обилно със зехтин, да попие в тях.( по принцип зехтинът “Extra Virgin” е за салати, а другият е обикновен и може да се използва за термична обработка).

Покрийте ги с алуминиево фолио за печене. Изчакайте 10 минути. Печете десетина минути или докато леко омекнат. След като главите чесън изстинат, обелете всяка скилидка.

Печеният чесън може да се съхранява във фризера или пък в хладилника. Но за лечението трябва да се изядат 6 глави за един ден. През този ден, в който решите да прочиствате организма си, не се яде нищо друго. Разпределете яденето на 1 глава чесън през 1,5-2 часа за целия ден, пише bulmedia.net. През останалото време може да пиете вода или билков чай без нищо друго.

Когато пак решите да се лекувате, примерно след една седмица, изпечете си пак. Съвсем редовно можете да си правите прочистване на организма от токсини с този метод!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кошмар на Тракия: Луксозен Мерцедес се блъсна с бясна скорост в ЗИЛ
Next: Молитва към Ангела Пазител, с която да се молим в понеделник и да почерпим благодат от специалните й сили

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.