Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феноменът Адем Ходжа: Дяволът идва в домовете ни! Ето как да разберем, че имаме магия и как да се предпазим!
  • Новини

Феноменът Адем Ходжа: Дяволът идва в домовете ни! Ето как да разберем, че имаме магия и как да се предпазим!

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
hdaosdjasjdaskdsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Известният гадател Адем Ходжа разкрива как може да се разбере, че има направена магия на някого.

„Чувстваш се зле. Като болен си. Нямаш интерес към нищо. Нищо не ти се прави“, казва ходжата пред „Ничия земя“. Той показва, че дрехата на човека, на който е направена магия, излъчва светлина.

„Когато видя, че има нещо страшно, свързано с неприятности, само като си затворя очите и видя ярка светлина, разбирам, че този човек ще живее. А като си затворя очите и видя черна светлина, знам, че този човек умира. И му казвам: „Човече, разбери, ти просто си отиваш. Ти умираш. Нищо не можеш да направиш“, казва гадателят.

Запитан как да се пазят хората от магии, той съветва:

„Няма значение ходжи, попове, ние сме под Божията закрила. Няма българи, турци. Ние се молим на един Господ. Ние всички се молим на Богородица, на Майката-закрилница“.

Ахмед Ходжа показва как „изчиства“ негативната енергия. Ходел до някоя църква и искал светена вода.

„Със светена вода не става магия. Ето, почвам да ти бая… С тази вода като отидеш у вас, оставяш я задължително на прозореца. Да я огрее месечината. В тая светена вода има захар, щипка здравец. После си казваш някаква молитва. На сутринта с тази вода се пръска там, където спите. И вратите в къщата ви. Това го правиш сутрин и вечер. Вечер пръскаш отвътре навънка, сутрин – само леглата“, съветва гадателят.

Той е категоричен, че Дяволът съществува и идва в домовете на хората, пише Блиц. Лошотията му попивала в дрехата на човек. Затова, когато се изперяла такава дреха, от нея изтичала черна вода. Тя трябвало да се изхвърли под течаща вода.

Адем Ходжа разказва, че „магьосничеството“ му било наследено от баба му:

„Баба ми всичко ми даде. Каза ми кога ще умре. И още ми каза – ще бъда винаги до тебе. След като вече почина тя, вдигнах забрадката й, тя ми се усмихна. След тоя ден подех нейните неща. Когато бая нещо, имам чувството, че тя присъства. Тя е като жива“.

„Всеки роден човек има ангел-пазител“, категоричен е Адем Ходжа и добавя: „Моята молитва е много силна. Тя е винаги за добро. Няма ли здраве човек, ти си половин човек. И без пари не може. Няма значение тия, дето са горе, дето имат пари. Нямат ли здраве, нищо не са“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: He oтxвъpляйтe тaзи мaнтpa зa пapи и cлeд 2 чaca щe имaтe пoвeчe пapи:
Next: Спечелих от лотарията, но не казах на съпруга си: Ако нещо се случи с мен, парите отиват при родителите ми

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.