Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феноменът Любо Алексиев: Духът на Ванга се появи вкъщи и ме направи пророк
  • Новини

Феноменът Любо Алексиев: Духът на Ванга се появи вкъщи и ме направи пророк

Иван Димитров Пешев януари 18, 2023
sahasfdashasd.png

„Духът на Ванга влезе вкъщи и каза да се подготвя, че ще помагам на хората. Това се случи на 27 юли 1996 година, две седмици преди тя да си отиде от този свят. Тогава бях на 23 години и не осъзнавах много от нещата в живота“, разказа пред „България днес“ Любомир Алексиев, който е в контакт с пророчицата и днес.

Любомир е завършил теология и е помогнал за построяването на 10 параклиса. Живее близо до Мадара, откъдето казва, че се зарежда енергийно. „Дарбата да виждам в бъдещето е връзка с Бог, който живее в мен и във вас. От малък разбрах, че притежавам способности да разпознавам добрите от лошите хора, но не осъзнавах, че това е ясновидство“, казва Алексиев.

В неделя се навършиха 110 години от рождението на Вангелия Гущерова. В Рупите, мястото, на която тя живееше, датата беше отбелязана с изпълнение на ортодоксални песни от хористите на Музикална лаборатория за човека с диригент Йордан Камджалов. По-късно бяха открити картини и пластики на български творци, посветени на нея. „Дълго време ке спорите за рождената ми дата“, каза приживе пророчицата и това стана поредно нейно предсказание, което се сбъдна. Датата 3 октомври се приема за рождение. Според архивите Вангелия е родена на 31 януари, но с месеци е била между живота и смъртта и именно на датата 3 октомври тя е оживяла и това става официалната й рождена дата.

„Смятам, че тя е духовен революционер, тъй като във време, в което комунистическата партия на България следва декретите на КПСС и налага деспотични мерки за хората, които вярват в Бога, Вангелия помага с действията си това да се промени. Тя накара хората да вярват в свръхестественото, а по нейно настояване много от манастирите в страната са възстановени. Също така един факт, който малко се знае, е, че тя е тази, която „отваря“ достъпа до Рилския манастир на всички, защото той е бил забранен за посещение и заграден с бариери.

Не изпускай тези оферти:

Затова тя за мен е революционер. Да накараш един народ, който години народ е смазван, религията е смазвана, църквите и манастирите са разрушавани, хората са преследвани заради религиозните си убеждения, в един момент това нещо да го преобърнеш и да промениш начина на мислене на хората, това граничи с геройството. Тя е един борец за Бога, защото изпълва със съдържание думите в Новия завет на Свети Йоан Кръстител: „Отворете пътеките за Бог“, и действа в съответствие с апостолското верую“, казва Алексиев.

Самият той също живее аскетичен живот повече от осем години, за да изчисти съзнанието и тялото си, преди да започне да помага на хората. „Имах възможността да опозная усещането човек да спи на земята. Хранех се само с постна храна, имах два панталона и две елечета. Нямах зимно яке, а жилетка с качулка. Този живот ми помогна да осъзная колко много помага смирението. В аскетичния живот няма нищо лошо, но човек може да бъде със същите разбирания и в светския. Важно е да не променя вярата и моралните си ценности. Това отделяне от света много ми помогна да разбера духовния свят“, казва Любо.

Малко след това прорицателят е готов да развива дарбата си и започва да помага на хората. „Когато открих възможността да виждам духовния свят, осъзнах, че духовете са истински и са изключително близо до хората. Това преживяване, граничното, което отключи в мен дарбата, е точно когато духът на Ванга влезе вкъщи и първото, което ми каза, е, че трябва да изчистим всичко, защото ще започнат да идват много хора у нас и трябва да се подготвим. Изчистихме с родителите ми и започнах“, спомня си Алексиев.

Тази година той и екип от съмишленици създадоха последния филм за Ванга – „Ванга – човек и феномен“. „Идеята бе да говоря за нея като дух, който помага и след като си е отишъл от този свят. Това, което някои наричат пророкуване – ние с Ванга сме различни като разбиране на начина, по който употребяваме тази дарба, както и по магнетизъм. Много малка част от хората са готови да чуят истината. Всички сме свързани на този свят – хората облекчават или лекуват болката си чрез растения, камъни, животните ни лекуват, ние тях също.

За Ванга първо ми е разказвала моята маминка, като бях дете. Ние, ясновидците, съдим греха, не хората, и приемаме всички без оглед на религия и националност“, сподели Алексиев. Освен че има дарбата да вижда в бъдещето, той може и да лекува хората. „Не го върша аз, а Бог, Творецът го прави чрез мен. Чрез вас също е възможно това да се случи. Има моменти, в които молитвата, нашите действия и силната ни вяра ни помагат да преодолеем болести“, казва Любо Алексиев.
Любомир Алексиев: Виждам светлина за България

Как точно помагате на хората – ръцете ви излъчват енергия ли?
По много и най-различни начини, не е само физическата, а и духовната сфера. Основната причина да съществуват такива хора като мен е вярата, а и се появяват повече такива хора, когато човечеството прави възраждане или преминава в различна епоха, скок.

Има ли карма България?
Има. Да бъде основен стожер в духовността. Тук неслучайно се раждат хора с изключително силна свръхсетивност и свръхмагнетичност. Кармата на България в момента е да се сблъсква с една опорочена власт.

А какво виждате за бъдещето ни?
Виждам светлина не само за България, но и за целия свят. Светлината никога не е преставала да бъде. Вие ме питате за нещата от материалния свят, дали ще просперираме. Бог не се вълнува от материалния свят, той не е измислил парите. Те са, за да отклонят човека от главната му цел – единение с Бога. Ако материализмът не съществуваше, хората щяха да живеят само в Божия път, без да попадат в изкушенията, които ни се предлагат на всяка крачка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Растението, което ще прогони къртиците от градината ви – ето какво трябва да направите с него
Next: 5-годишно момиче всеки ден води слепия си баща до работа и обратно

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.