Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феноменът Хало: Лъжливо слънце изгря над наш град
  • Новини

Феноменът Хало: Лъжливо слънце изгря над наш град

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2024
dfvdfvfdhgfhfgfjhgj.png

Феноменът Хало бе забелязан в България. Забележителното явление се получава при ниски температури и ярко слънце. Феноменът зарадва жителите на Хисаря.

Оптичният феномен е създаден от ледени кристали, които образуват цветни дъги и форми в небето. Много често се образува около Слънцето или Луната, но всъщност може да бъде навсякъде по небето. Явлението се нарича още диамантен прах, пише MeteoBalkans.

Какво представлява?

Оптичният феномен е създаден от ледени кристали, които образуват цветни дъги и форми в небето. Много често се образува около Слънцето или Луната, но всъщност може да бъде навсякъде по небето. Явлението се нарича още диамантен прах.
Какво представлява Лъжливо слънце?

Лъжливо слънце е член на семейството на халотата, причинено от пречупването на слънчевата светлина от ледените кристали в атмосферата. Слънчевите кучета обикновено се появяват като двойка фино оцветени светлинни петна, около 22° вляво и вдясно от Слънцето и на същата височина над хоризонта като Слънцето.

Те могат да се видят навсякъде по света през всеки сезон, но не винаги са очевидни или ярки. Слънчевите кучета се виждат най-добре и са най-забележими, когато Слънцето е близо до хоризонта.
Какво представлява Лунните дъги?

Случвало ли ви се е някога да погледнете Луната и да видите, че тя е обкръжена от магично хало (ореол)? Това не е халюцинация, а атмосферен феномен, който не се отличава особено много от дъгите (или в този конкретен случай – от лунните дъги). Разбира се, съществуват важни разлики между двете явления, за които си струва да поговорим.

Лунните дъги се образуват досущ като обикновените, макар че се срещат доста по-рядко. Разбира се, във въздуха непосредствено срещу Луната трябва да има водни капки. Като се има предвид обаче, че земният спътник е близо 400 000 пъти по-тъмен от Слънцето, за да видите лунна дъга, небето трябва да е изключително тъмно.

Това специфично изискване намалява значително времето, за което може да се образува подобно нещо. Преди няколко години в Обединеното кралство бе заснета зашеметяваща лунна дъга.

При лунното хало също трябва да се спазят определени условия, но нещата определено не са чак толкова сложни. Пък и във визуално отношение този феномен не отстъпва по нищо на лунната дъга.
Светлинен стълб

Светлинният стълб или слънчев стълб е вертикален стълб или колона от светлина, образуваща се обикновено по време на изгрев или залез. Изглежда, че се образува под слънцето, особено ако наблюдателят вижда феномена от високо или далече.

Причината за явлението са шестоъгълни ледени кристали, които могат да бъдат разположени вертикално или хоризонтално. Обикновено хоризонталните са на около 6° над хоризонта, докато вертикалните са обикновено на около 20. Кристалите се ориентират в близка до хоризонтална линия, като падат или плават през въздуха. Ширината и видимостта на светлинния стълб показват разположението на кристалите.

Светлинните стълбове могат да се формират и около Луната, като и около улични или други ярки светлини. Формираните от земна светлина стълбове обикновено се извисяват по-високо от формираните от Слънцето и Луната. Колкото е по-близо наблюдателят до източника на светлина, толкова по-видима става ориентацията на ледените кристали.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптикът Янков смрази българите с тази прогноза: Иде сибирски студ
Next: Борисов побесня: Това е чудовищно! Има нещо странно

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.