Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Физик предсказал преди 64 години кога ще бъде краят на света – ето коя е датата!
  • Новини

Физик предсказал преди 64 години кога ще бъде краят на света – ето коя е датата!

Иван Димитров Пешев март 24, 2024
fasdvcdsvfdbdfgnghnh.png

Учен разкри сакралната дата, на която човечеството може да бъде „притиснато до смърт“. Пророчеството на американския физик Хайнц фон Фьорстер е, че можем да се срещнем с нашите създатели само след няколко години.

Фьорстър, който е с австрийско потекло, почина през 2002 г. Той предположи, че именно пренаселеността ще доведе до края на човечеството.

Притеснителното е, че той смята, че датата, на която ще стигнем до потенциалната опасност, ще бъде 13 ноември 2026 г. „Именно на тази дата N (броят на „елементите“ или хората) отива до безкрайност и населението се самоунищожава“, пише той през 1960 г.

„Нашите пра-правнуци няма да гладуват. Ще бъдат изстискани до смърт,“ казва той.

Прогнозата му е, че хората в крайна сметка ще се размножават толкова много, че запасите от храна на Земята няма да стигнат. Фьорстър подчертава, че датата е по-скоро за илюстративни цели, отколкото като истинско отражение на това кога цивилизацията ще срещне своя край, пише glasnews.bg.

Той е искал прогнозата да бъде общо предупреждение, използвайки математическа формула, за да определи кога броят на хората в света ще достигне „безкрайност“.

„Тъй като околната среда на човека става все по-малко повлияна от „естествените сили“ и все повече и повече от социалните сили, определени от човека, той сам може да поеме контрол над съдбата си“, пише ученият.

Разбира се, прогнозата му е направена преди напредъка в здравеопазването като широко достъпния контрол на раждаемостта, което означава, че все още има надежда за човечеството. Има и такива, които изобщо не са съгласни с Фьорстър – технологичният магнат Илон Мъск многократно е заявявал, че се опасява, че човечеството може да изчезне поради твърде ниската раждаемост, а не твърде високата.

В епизод на подкаста Full Send преди две години, магнатът Neuralink каза, че смята, че цивилизацията може да изчезне с „хленчене и памперси за възрастни“, ако не обърнем нещата, предаде Марица.

„Бих казал, че най-голямата заплаха в момента е сривът на населението; супер ниската раждаемост“, каза той. „Имаме проблем с недостатъчното население. Това, пред което сме изправени, е срив на населението. Хората нямат представа колко бързо ще стане това.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандал със Сашо Кадиев в Аз обичам България, зрителите не го искат
Next: Проф. Касчиев каза какво е направил Асен Василев с парите от енергийния фонд

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.