Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Филип Буков с потресаващо признание за обезобразеното момиче, показа нещо много лично
  • Новини

Филип Буков с потресаващо признание за обезобразеното момиче, показа нещо много лично

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
ewgsbfdbdaasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Случаят с обезобразеното момиче от Стара Загора предизвика мълниеносни реакции, а коментарите продължават да валят като из ведро. Актьорът Филип Буков също изрази своята позиция по въпроса, но го направи по много по-различен начин от досегашните, защото сподели много лична ситуация, която със сигурност е преобърнала живота на някого.

Оказва се, че преди години Буков е имал доста по-дълга коса от сегашната и това, което му се е случило, определено е белязало душата му дотолкова, че да не може да забрави за този случай до края на живота си.

„Поради множество запитвания относно моята позиция за случилото се с момичето от Стара Загора, ще ви разкажа една кратка история подплатена със снимки.

Предпочитам така, вместо да се възмущавам и да плюя по държавата и институциите.

През 2015-а година с приятели се хванахме на бас кой най-дълго ще издържи да не се подстригва. След около година и половина аз спечелих баса и малко по-късно реших да отида да си отрежа косата. Тя не беше много дълга, но вече не приличах на нищо, влизаше ми в очите, главата ми се потеше в каската на мотора и като цяло много ми пречеше.

Отидох при тогавашната ми фризьорка @ivayla_stancheva твърдо решен да си отрежа косата, но тя ми каза: „Ама ти, защо не почакаш още година, година и половина, да станат поне 30 см. кичури и да я дариш за перука. Твоята коса е гъста, къдрава и никога не е третирана, така че е чудесна за тази цел. „И така още година и половина, а вероятно и малко повече ходех като Маугли.

В крайна сметка успяхме, косата беше отрязана и дарена. Надявам се, че е свършила добра работа на някого в нужда.

Това можех и направих към онзи момент за някоя дама и отношението ми към нежния пол винаги ще бъде такова.

P.S. Тогава не бях никой, просто студент втори курс в НАТФИЗ, едно обикновено момче от столичния квартал Гео Милев.

Това нито е било първата кауза която съм взел присърце, нито е последната. През годините винаги, когато мога съм взимал участие в благотворителни инициативи. Просто не им давам гласност, освен ако изрично не са ме помолили, защото „Дела трябват, а не думи“.

Не ми се искаше да разказвам тази история, защото някои ще ме упрекнат, че си правя реклама, но поради интереса на много от вас, реших да отговоря“, така завършва поста си Буков, а коментарите под него, очаквано, са много.miastoto.bg7.eu

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виждали ли сте тази млада жена? Полицията я издирва, заедно с 2 годишно момиче
Next: Отказа едни 40 000 евро, мистерия с напускането на Сашо Кадиев от БТВ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.