Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Филтрите на аспиратора ми бяха станали толкова мазни, че ме беше гнус вече, добре че една приятелка ми каза как да ги почистя
  • Новини

Филтрите на аспиратора ми бяха станали толкова мазни, че ме беше гнус вече, добре че една приятелка ми каза как да ги почистя

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
filtaspiriairaton.jpg

Всеки обича онзи аромат на току-що приготвено домашно ястие, но без наличието на абсорбатор в кухнята, рискувате дълго време да не успеете да проветрите дома си. Поради тази причина всички се нуждаем от кухненски аспиратор, който да отнема излишната миризма, докато готвим. Не можем да отречем, че границите на приятно ухание на току-що приготвена храна е много далеч от миризмата, която се разхожда из целия дом и обгръща дрехи, кърпи и още куп други вещи.

Ако седите и се чудите, защо аспиратора в кухнята е пуснат, а в същото време не издърпва неприятните миризми? Отговорът е ясен. Кога за последно сте надзъртвали да погледнете филтрите на аспиратора? А, кога последно сте ги сваляли и почиствали. Ако се замислите, явно скоро не сте почиствали абсорбатора. Тогава защо очаквате той да работи нормално?

Как да почистим аспиратора?
Знаем добре, че ако не почистваме даден електрически уред, то тогава не можем да очакваме той да работи ефективно. Когато пуснете кухненския аспиратора, той изсмуква не само натрупания с благоухания въздух, но и отнема от мазнината, която се отделя при самото приготвяне на яденето. С течение на времето върху филтъра се натрупва мазнина, която го запушва. Когато филтъра е запушен от натрупани замърсености, то той тогава губи своята ефективност и значително намалява своята смукателна мощност. За това е от голямо значение филтрите да се почистват периодично.

По долу съм организирала почистването на аспиратора в 6 лесни бързо изпълними стъпки. Всяка една от стъпките има своята важност до достигнето на крайната цел, а именно почистен аспиратор. Да се захващаме за работа!

Стъпка 1: Свалете филтрите на аспиратора. Повечето филтри се свалят много лесно като са захванати с малки щипци в двата края. Ако изпитвате затруднения при свалянето им, можете да прочете придружаващата го книжка за употреба или да потърсите информация в Интернет.

Стъпка 2: Напълнете кухненската мивка или друг съд с гореща, дори вряща вода. Добавете едно пакетче сода за хляб, 4-5 с.л. оцет и няколко капки веро за миене на съдове. Потопете филтрите в мивката, но бъдете сигурни, че са добре накиснати и ги покрийте изцяло с разтвора.

Стъпка 3: Изчакайте 20-30 минути … за да може да подейства разтвора върху замърсяванията по филтрите.

Стъпка 4: Поглеждайки над кухненската мивка ще видите, че голяма част от натрупаната замърсеност по филтрите вече е мит. Източете мивката и полейте обилно филтрите с оцет. Ако искате винаги можете да замените оцета с лимонов сок. Пуснете топлата вода и с помощта на абразивната част на гъбичката премахнете всички останали мазни натрупвания от филтъра.

Стъпка 5: Изплакнете обилно филтъра и след това го оставете настрани да се оттече излишната вода и подсушете с кърпа.

Стъпка 6: Вече можете да монтирате обратно почистените филтри и да се насладите на постигнатия ефект от своята работа.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази малка принцеса се пребори за живота си, а за да стоплят, я сложили в пликче от сандвич-Вижте колко е пораснала сега
Next: Путин взе съдбовно решение за света

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.