Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фирма домоуправител осъди собственик на празен апартамент заради ремонт на покрива
  • Новини

Фирма домоуправител осъди собственик на празен апартамент заради ремонт на покрива

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
sdfbdgbffdbfgbfgbgf.png

Фирма домоуправител успя да осъди собственик на жилище в Пловдив, който не е платил за ремонт на покрива на сградата. Мъжът бил съсобственик на апартамент в сградата, заедно с майка си, а след като тя починала, той останал единствен наследник на имота. След смъртта на жената обаче, апартаментът останал неизползваем, тъй като синът ѝ живеел на друго място.

През лятото на 2022 г. с решение на Общото събрание на Етажната собственост съседите решили да ремонтират покрива и определили краен срок до 31.10.2022 г. за събиране на оферти от фирми. В последствие избрали такава на обща стойност от 22 290 лв.

 

Етажните собственици взели решение стойността на избраната оферта да бъде увеличена с 20%, тъй като голяма част от собствениците живеели извън България и това щяло да затрудни събирането на сумите.

След увеличаване на стойността на офертата с 20 % общата сума била в размер от 26 750 лв., от която мъжът дължал сумата от 217, 73 лв., представляваща съотношението на притежаваните от него идеални части от общите части от 0, 814 %, съобщава trafficnews.bg.

На вратата на мъжа била залепена бележка с дължимата сума, но според него това не представлявало уведомяване, защото никой не се е свързал с него, както и предвид обстоятелството, че апартаментът е необитаем.

По делото е представен Протокол от заседание на Управителния съвет на Етажната собственост от 28.10.2022 г., с което е одобрена оферта за ремонт на покрива, козирката и допълнителни помещения на Етажната собственост, както и договор от 20.12.2022 г., сключен между Етажната собственост и изпълнителите на ремонта.

По делото е представена разписка за плащане, по силата на която изпълнителят е получил сумата от 2 900 лв. на 20.12.2022 г. и разписка за плащане, по силата на която възложителят е получил сумата от 9 695 лв. на 01.03.2023 г.

Макар по делото да не са представени доказателства за заплащане на пълната сума по договора за ремонт на общите части, съдът счита, че това не освобождава собственикът на самостоятелен обект в сграда в режим на Етажна собственост от задължението му за заплащане на необходимата сума за ремонт съобразно припадащите му се части.

По закон тези суми се дължат от всички собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост, независимо от това дали същите живеят, ползват или не имота си. Сумата е дължима безусловно, като с решение на Общото събрание се определя само размера й. Предвид изложеното и тези възражения на ответника са неоснователни.

С оглед на тези факти, преди 2 дни магистратите са отсъдили мъжът, собственик на апартамента, да заплати дължимата сума за ремонт, както и разноските по делото в размер на 410 лева. Решението на Районен съд –Пловдив може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Окръжния съд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 78-годишният Недко изуми Ники Кънчев в Стани богат
Next: Как се режат розите на пролет – пълно ръководство! Направете им пролетна прическа и през лятото ще ги раздавате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.