Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Френски гигант търси 400 работници за новия си завод у нас
  • Новини

Френски гигант търси 400 работници за новия си завод у нас

Иван Димитров Пешев март 16, 2024
asdcdsfvsfdbfgbgnghng.png

Френската компания за производство на автомобилни части стартира свое производство в Стара Загора.Заводът се намира южно от кв. „Железник“, на мястото на някогашния хипермаркет „Практикер“ в Стара Загора, съобщава divident.eu.

Собствениците от френската компания са закупили сградата и в момента са в процес на монтиране на нови машини и наемане на работна ръка.

Основно се търсят хора с техническо образование, машинни оператори, хора, които ще могат да влязат в производствения процес.

По данни на Община Стара Загора в „Аквел“ Стара Загора ще бъдат наети 400 души. Компанията кандидатства за инвеститор „Клас А“.

Постепенно ще се увеличават наетите хора. Това е първото производство на компанията „Аквел“ в България.

Групата е създадена през 1972 г. и понастоящем има 9500 служители в 37 индустриални производства и 7 представителства в 21 държави на 5 континента по света.

Тя произвежда следните продукти за автомобилната индустрия: охлаждащи механизми, включително прилежащите им тръби, клапани и сензори; подобрения в използването на горива – клапани за регулация на разхода, обратни клапани, сензори за температура и налягане;

подобрения за спирачната ефективност на автомобила – механизми за управление на негативното въздушно налягане при управлението на волана; въздуховоди – турбовъздуховоди и тръби за мръсни газове; подобрения в утилизирането на масло – глави на цилиндри, намаляващи изпарението на масло; чистачки – резервоари за чистачки и помпи; системи за намаляване на вредното въздействие върху околната среда;механизми в автомобилните врати.

Сред клиентите на групата са автомобилни производители като: Mercedes, BMW, Nissan, Citroen, Volvo, Jaguar, Land Rover, Mitsubishi, Mini, Ford, Daimler Truck, Peugeot и други.
„За нас е важно, че такава голяма, утвърдена компания предпочете Стара Загора.

Съдействахме им при намиране на мястото за производство.

Разширяването на производството на „Аквел“ в Стара Загора е продиктувано от нарастване на поръчките от страна на клиентите им.“, каза началникът на отдел „Инвестиции“ в Община Стара Загора Росица Райкова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Нахлуха в дома на Боби Михайлов, ето какво се е случило
Next: Румънска медия сравни цените по магазините в Букурещ и София, ето къде е по-евтино

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.