Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фурор в Стани богат: Студент стигна до въпрос за 10 000, публиката го изпрати с овации
  • Новини

Фурор в Стани богат: Студент стигна до въпрос за 10 000, публиката го изпрати с овации

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
acsdvdsfvsdfbgfbghfnhg.png

Страхотно представяне в „Стани богат“ направи 20-годишният студент в Грьонинген, Нидерландия Мартин Маринов от Буковлък. Той учи креативна медия и гейм технологии.

„Приет е втори от 500 души и това е страхотен пример за младежите от неговата среда. Независимо от етноса всички имаме право да мечтаем и да сбъдваме най-смелите си мечти“, представи го при старта на участието му Ники Кънчев, разкривайки, че е от ромски произход, предава Шоу Блиц.

„Това пречи ли ти, помага ли ти“, го попита водещият, а момчето отговори: „В чужбина не, а в България срещах доста трудности. Например дискриминация от ученици и учители, но това никога не ме е спирало да следвам мечтите си и да вървя напред“.

Той продължи участието си от вчера с въпрос за 1000 лева: „Управлението на кой български цар се нарича „Златен век?“ – Борис I, Борис III, Симеон I или Симеон II. Младежът правилно посочи отговор С.

„Кой суперзлодей на Марвел е титан, въоръжен с камъните на безкрайността и влюбен в богинята на смъртта?“, бе следващото питане, а още преди да чуе възможните отговори Мартин се усмихна, тъй като знае отговора. Той посочи, че става дума за Танос, след което изброи имената на дъщерите му по молба на водещия. След като се появиха възможните отговори той маркира именно Танос и продължи нагоре.

След това студентът заключи сумата от 2000 лева като втора сигурна, не и без настояването на водещия Ники Кънчев. Питането за нея бе: „Колко звезди са изобразени на всяка от монетите от 1 до 50 стотинки?“ – 1, 3, 7 или 12. Младежът каза, че ги асоциира със знамето на Европейския съюз, където има 12 звезди и затова избра този отговор без да ползва жокер. Това се оказа вярно и той си гарантира 2000 лева.

„Коя планета няма свой естествен спътник?“, го попита след това водещият, давайки му като опции Марс, Юпитер, Венера и Нептун. Участникът изключи Юпитер и каза, че Нептун е външна планета гигант, така че и тя според него отпада. Тук Кънчев явно не разбра какво има предвид и след като чу от Мартин, че Нептун е една от четирите външни планети в Слънчевата система, докато Марс и Венера се водят како вътрешни, водещият каза, че не знае това.

Студентът се колебаеше между Марс и Венера и реши да се обади на брат си Кольо Маринов от Плевен, който е компютърен инженер. Баткото го насочи към Венера, той му се довери, тъй като много се интересувал от тази тематика и постоянно гледал научно-популярни филми. Това се оказа правилно решение – 3000 лева.

Въпросът за 5000 бе: „Кой известен учен и естествоизпитател свързваме с пътешествието с кораба „Бигъл“ до Патагония?“ Опциите бяха Дейвид Ливингстън, Карл Линей, Чарлз Дарвин и Михаил Ломоносов.

Участникът призна, че е чувал единствено последните двама. След това повика баща си Димитър от публиката. Той сподели, че свързва остров Ливингстън с експедициите на проф. Пимпирев, който винаги минава през Патагония.

Затова и му каза да се насочи натам, но да се подсигури и с жокер „50:50“, за да се потвърди евентуално тази логика. За негово съжаление компютърът елиминира Ливингстън и остави Дарвин и Ломоносов. Младежът посочи Дарвин и това бе верен отговор.

Така стигна до въпрос за 10 000 лева: „Кой музикален инструмент спада към дървените духови?“ – тромпет, тромбон, валдхорна или саксофон. Маринов изключи последните две опции, тъй като според него били метални. Избра да рискува с тромбон, тъй като не знаел за него. В този момент баща му се обади от публиката, че със сигурност е валдхорна, но Кънчев разочарова и двамата с верен отговор „саксофон“.

Така студентът си тръгна с 2000 лева и силни аплодисменти от публиката, която остана с отлични впечатления от играта му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Назоваха билката на април 2024 – трябва да я носим в портмонето си, ако искаме да привлечем пари и късмет
Next: 1 чаша газирана вода + брашно и за 20 минути си имате домашни мекици – ефирни и пухкави като памук!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.