Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фурор в Стани богат: Студент стигна до въпрос за 10 000, публиката го изпрати с овации
  • Новини

Фурор в Стани богат: Студент стигна до въпрос за 10 000, публиката го изпрати с овации

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
acsdvdsfvsdfbgfbghfnhg.png

Страхотно представяне в „Стани богат“ направи 20-годишният студент в Грьонинген, Нидерландия Мартин Маринов от Буковлък. Той учи креативна медия и гейм технологии.

„Приет е втори от 500 души и това е страхотен пример за младежите от неговата среда. Независимо от етноса всички имаме право да мечтаем и да сбъдваме най-смелите си мечти“, представи го при старта на участието му Ники Кънчев, разкривайки, че е от ромски произход, предава Шоу Блиц.

„Това пречи ли ти, помага ли ти“, го попита водещият, а момчето отговори: „В чужбина не, а в България срещах доста трудности. Например дискриминация от ученици и учители, но това никога не ме е спирало да следвам мечтите си и да вървя напред“.

Той продължи участието си от вчера с въпрос за 1000 лева: „Управлението на кой български цар се нарича „Златен век?“ – Борис I, Борис III, Симеон I или Симеон II. Младежът правилно посочи отговор С.

„Кой суперзлодей на Марвел е титан, въоръжен с камъните на безкрайността и влюбен в богинята на смъртта?“, бе следващото питане, а още преди да чуе възможните отговори Мартин се усмихна, тъй като знае отговора. Той посочи, че става дума за Танос, след което изброи имената на дъщерите му по молба на водещия. След като се появиха възможните отговори той маркира именно Танос и продължи нагоре.

След това студентът заключи сумата от 2000 лева като втора сигурна, не и без настояването на водещия Ники Кънчев. Питането за нея бе: „Колко звезди са изобразени на всяка от монетите от 1 до 50 стотинки?“ – 1, 3, 7 или 12. Младежът каза, че ги асоциира със знамето на Европейския съюз, където има 12 звезди и затова избра този отговор без да ползва жокер. Това се оказа вярно и той си гарантира 2000 лева.

„Коя планета няма свой естествен спътник?“, го попита след това водещият, давайки му като опции Марс, Юпитер, Венера и Нептун. Участникът изключи Юпитер и каза, че Нептун е външна планета гигант, така че и тя според него отпада. Тук Кънчев явно не разбра какво има предвид и след като чу от Мартин, че Нептун е една от четирите външни планети в Слънчевата система, докато Марс и Венера се водят како вътрешни, водещият каза, че не знае това.

Студентът се колебаеше между Марс и Венера и реши да се обади на брат си Кольо Маринов от Плевен, който е компютърен инженер. Баткото го насочи към Венера, той му се довери, тъй като много се интересувал от тази тематика и постоянно гледал научно-популярни филми. Това се оказа правилно решение – 3000 лева.

Въпросът за 5000 бе: „Кой известен учен и естествоизпитател свързваме с пътешествието с кораба „Бигъл“ до Патагония?“ Опциите бяха Дейвид Ливингстън, Карл Линей, Чарлз Дарвин и Михаил Ломоносов.

Участникът призна, че е чувал единствено последните двама. След това повика баща си Димитър от публиката. Той сподели, че свързва остров Ливингстън с експедициите на проф. Пимпирев, който винаги минава през Патагония.

Затова и му каза да се насочи натам, но да се подсигури и с жокер „50:50“, за да се потвърди евентуално тази логика. За негово съжаление компютърът елиминира Ливингстън и остави Дарвин и Ломоносов. Младежът посочи Дарвин и това бе верен отговор.

Така стигна до въпрос за 10 000 лева: „Кой музикален инструмент спада към дървените духови?“ – тромпет, тромбон, валдхорна или саксофон. Маринов изключи последните две опции, тъй като според него били метални. Избра да рискува с тромбон, тъй като не знаел за него. В този момент баща му се обади от публиката, че със сигурност е валдхорна, но Кънчев разочарова и двамата с верен отговор „саксофон“.

Така студентът си тръгна с 2000 лева и силни аплодисменти от публиката, която остана с отлични впечатления от играта му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Назоваха билката на април 2024 – трябва да я носим в портмонето си, ако искаме да привлечем пари и късмет
Next: 1 чаша газирана вода + брашно и за 20 минути си имате домашни мекици – ефирни и пухкави като памук!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.