Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Футболен треньор, водил едни от най-големите ни клубове, загина в чудовищна катастрофа
  • Новини

Футболен треньор, водил едни от най-големите ни клубове, загина в чудовищна катастрофа

Иван Димитров Пешев декември 8, 2022
miododoodrasasgg.jpg

Бившият наставник на ЦСКА Миодраг Йешич е починал, съобщават сръбските медии.

Йешич ще остане завинаги в историята на армейския гранд, след като през 2005 година изведе ЦСКА до юбилейната 30-а шампионска титла. Генерала, както го наричаха феновете, е загинал в инцидент на пътя Рума – Ярак в родината му.

Инцидентът е станал на прав участък на пътя, като все още не е ясна причината за катастрофата. Автомобилът, в който Йешич се е возил сам, е напълно премазан, което не е оставило шансове на бившия наставник на „червените“.

Миодраг Йешич е роден на 30 ноември 1958 г. Започва кариерата си в Партизан през 1980 година, където се превръща в любимец на феновете на „ЮНА“. На клубно ниво Генерала играе и за турските Алтай и Трабзонспор.

Не изпускай тези оферти:

 

За националния отбор на Югославия Йешич записва 8 мача, сред които е драмата в Сплит срещу България на 21 декември 1983 г. Треньорската кариера на Миодраг започва през 90-те години на миналия век в Раднички (Ниш), а след това води ОФК Белград и Партизан.

През 2002-а Генерала застава начело на Славия, където работи два сезона. В средата на сезон 2004/2005 г. сръбският специалист поема ЦСКА, заставайки на мястото на Ферарио Спасов.

 

В края на сезона армейците от Борисовата градина печелят шампионската титла за юбилеен 30-и път, а след това записват исторически резултати в европейските клубни турнири: 1:0 над победителя в ШЛ Ливърпул на „Анфийлд“, победи над Байер (Леверкузен) и влизане в групите на Купата на УЕФА.

 

През 2007 г. Генерала застава начело на Литекс, като с „оранжевите“ печели Купата на България и два пъти Суперкупата на страната. През 2013 г. сърбинът се завръща за кратко начело на ЦСКА, а след това прави същото и в Ловеч.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъща направи нещо с тортата на младоженците Ани и Влади, което накара мъжа да избяга от сватбата
Next: Съседката и мъжа й какво си направиха у дома направо ми останаха очите, такова нещо не бях виждала досега

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.