Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Халваджиян: Да излизаме от ЕС и да ставаме република на Pyсия, ако не желаем да сме с HAТО
  • Новини

Халваджиян: Да излизаме от ЕС и да ставаме република на Pyсия, ако не желаем да сме с HAТО

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
halvajajididq.jpg

Продуцентът Магърдич Халваджиян коментира ситуацията в Украйна по NOVA.

„Не желая да говоря за политика, но тя е част от живота. Не вярвах, че ще се стигне до тук.

Мислех, че Путин заплашва, но истината е, че няма оправдание за нахлуване в чужда територия и за започване на война. За убийство не може да има оправдание. Живял съм в общежитие с хора в Москва от всички републики, в предишното СССР. Имам приятели руснаци и украинци, които са живели заедно. Имат проблеми, но не са такива като между Полша и Русия. Има украинци, които не желаят да говорят руски, но и в България го има този проблем. Това е наследството ни от социализма“, коментира в студиото на „На фокус с Лора Крумова“ продуцентът Магърдич Халваджиян.

„Според мен в Русия винаги е имало имперско мислене. Там никога не е имало истинска демокрация и обикновените хора мислят така. След царя идва Ленин, Сталин и сега в последните години има псевдо демокрация. Затова по друг начин там се решават нещата. Не искам да съм краен, но Путин се чувства опрян до стената и започва да плаши, и да показва мускули. Но смятам, че всичко това ще се отрази много лошо на Русия. Тя е голяма военна сила, но не и икономическа. Продължавам да вярвам, че не е късно да се седне на масата и да се говори. За съжаление цивилизацията върви към разруха. Така е завършвала всяка самонадеяна и самозабравила се цивилизация в човешката история. Не искам да звуча песимистично, но виждам колко арогантен е станал целият свят. Не е само Путин, а от всякъде чувам подобни самонадеяни и арогантни гласове на политици, които са си повярвали, че са богове.“

„Моето лично мнение е, че света трябва да даде отпор на такава агресия. Българите се опитваме да минем между капките с оправданието, че сме много малки и от нас нищо не зависи. Но ние не сме Швейцария и не можем да пазим неутралитет. Ситуацията е ясна – ние сме в НАТО и трябва да играем по правилата. Ако не желаем да спазваме правилата, да излизаме от съюза и да ставаме република на Русия“, коментарът на продуцента за българския манталитет да се опитваме да хитруваме.

„Страхотна е съпричастността на десетките българи, които помагат и отварят дамовете си. Така и трябва да бъде. Това е нормално нещо, защото хората бягат от война. Но да се замислим защо когато бягаха сирийските бежанци не си давахме домовете? Тогава имаше и протести, но според мен имаме двоен аршин за много неща. Ние все се опитваме да ни е изгодно и да се наместим. Ние като хора сме такива и политиците ни са такива“.

Имаме комплексите на малката държава. Подиграваме се на Македония, че всичко там е измислено, но ние сме подобни. Ако се погледнем от страни ще видим, че също си измисляме някакви неща, например, че сме много талантливи. Но това са комплексите на малките нации. Измислят си някакви истории, за да поддържат самочувствието си, защото вътрешно си знаят, че от тях не зависи нищо. Но всъщност трябва да имаме позиция – категорична, точна и ясна. Ние нямаме една тема, по която да сме обединени.“

Източник: plovdiv24

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България вдигна извънредно военния Спартан за специална мисия
Next: Ликвидираха Герой на Украйна, избивал масово граждани на ЛНР

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.