Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Харалан разтълкува пророчество на Ванга: Рекла е – Радев, Борисов и Янев ще спасят България
  • Новини

Харалан разтълкува пророчество на Ванга: Рекла е – Радев, Борисов и Янев ще спасят България

Иван Димитров Пешев май 26, 2022
radqvnganvag.jpg

Интересен разговор с елементи на мистерии и пророчества в ефира на Нова тв.

Изникват няколко въпроса със статията за Радев в „Дойче веле“. Редакторът е сложил бомбастично заглавие. Въпросът е дали това е дипломатично.

Това каза Цветеслава Гълъбова от Инициативния комитет на президента в „На фокус“ по Нова тв.

„Нищо взривоопасно няма в посещението на Радев в Германия. Ние отдавна знаем, че е проевропейски навън и проруски вътре, но защо чак сега го откриват. Всеки лидер е принуден да поддържа двоен интерфейс“, коментира антропологът Харалан Александров.

„За толкова години не се разбра дали е натовски генерал или е дългата ръка на Путин. Фригидното поведение не е маркер за висок интелект. Тропането с крак не е начина. Поведението на Радев е съвършено нормално. Каква е идеята за статията за Румен Радев, защото не е излязла случайно. Замисъл има, но дали мога да стигна до него? Моята лична хипотеза е, че по някакъв начин това е свързано с проблема с Македония. Ние сме подложени на огромен натиск и президента явно е пречка със своята позиция“, допълни Гълъбова, предаде Блиц.

„Кого да натиснеш, освен Петков? Той изглежда толкова лесен за мачкане. Толкова е мек и уязвим. Друг е въпросът с Румен Радев. Президентът преподава обществено мнение в тази страна и има силна позиция. Той е много последователен и има рязка форма на популизъм. Той е говорител на настроенията на мнозинството. В този кабинет има трима ключови министри на Радев – Василев, Петков и Рашков. Мнозинството, което го подкрепи, са партиите, които подкрепиха Радев. Усещането е, че Радев е на власт“, каза Харалан Александров.

„Ще си позволя публично да кажа, че „Възраждане“ са не вредни, а опасни за държавата и този див популизъм може да ни вкара в други релси“, категорично каза Гълъбова.

„Аз не мисля, че бащата иска да убие децата си, а иска да ги нашляпа. Радев го прави с ласкава бащинска длан. Те правят много грешки, много са палави. Където не са под окото на бащата, правят бели. Много им се радваме, че са палави. Стефан Янев не е извънбрачното дете, а е със статут на баща. Попаднах на нова теория на вангелистите и според една от версиите тя е предсказала, че трима генерали ще спасят България. Това са Радев, Янев и Борисов, разбира се“, каза Александров.

Според него любопитен феномен е това, че българите, които се разочароват от правителството се оплакват от американците, а не от президента Радев.

„Стефан Янев ми изглежда балансиран човек. Решил е, прави нещо. Янев и Радев се разграничиха един от друг и се изясниха, че никой не е баща на другия. Това, което показват социологическите проучвания са две неща – очакваме месия и когато се правят тези проучвания много лесно се хващаме на кукичката. Преди години имаше едни президентски избори, на които представителя на ГЕРБ спечели едни избори без дори да знаем кой е. Има особености“, обясни Гълъбова.

Според нея Радев не е виновен за неволите в правителството, защото не е избрано от Радев, а от хората.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фучала е със 150! Предаваме от наклона в село Гложене. Младото момиче е била бременна. Нека почиват в мир
Next: Великата Цветана Манева разплака всички! Сбогува се с театъра и с публиката си

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.