Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хванаха го! Задържан е убиецът на сержант Петър Бъчваров
  • Новини

Хванаха го! Задържан е убиецът на сержант Петър Бъчваров

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
fhanasngnasgas.jpeg

Задържан е извършителят на стрелбата на границата с Турция. Това обяви пред БНТ посланикът на Турция у нас Айлин Секизкьок. Тя е съобщила новината на ръководството на МВР в телефонен разговор.

Посланик Секизкьок коментира стрелбата, при която загина сержант Петър Бъчваров. Дипломатът заяви, че разследването от страна на турската прокуратура вече е започнало и на границата се намира голям екип, който работи по всички възможни версии. Според нея обаче трябва да бъде изяснено дали наистина става дума за стрелба при трафик на бежанци

„От 5 сутринта съм на крак, защото лично турският министър на вътрешните работи Сюлейман Сойлу ми се обади, за да ми съобщи за случилото се. През деня продължиха срещните българските власти, на които обсъдихме какво можем да направим.

Веднага щом разбрахме за случилото се, на място бяха изпратени екипи на Жандармерията, командоси и специално обучени полицейски кучета. За нас отношенията ни с България на тема „Сигурност“ за ключови и сме изключително доволни от постигнатото в следствие на сътрудничеството между двете страни.

Не изпускай тези оферти:

От друга страна преминаваме през много тежък момент по отношение на сигурността. Мигрантският натиск все още засяга сериозно Турция. До този момент успяхме да предотвратим преминаването на милиони на нашата територия.

Една част от бежанците са заловени в Турция и върнати към местата, откъдето идват. За съжаление някои от тях продължават към другите ни граници. България за нас е много важен съсед и сме наясно, че заедно преживяваме огромен стрес и напрежение, породени от засиления мигрантски натиск. Правим всичко възможно за подсилването на границите, за да това.

Правим го и за да покажем колко важен съсед е за нас България. Сега виждаме ситуация, в която е използвано огнестрелно оръжие. Ние също сме много изненадани от това и ще направим всичко възможно, за да разберем каква е причината. Вярвам, че това ще се случи в най-скоро време“.

„Разследването от страна на Прокуратурата вече започна. Към настоящия момент на границата се намира голям екип, който работи по всички възможни версии за причината за случилото се. Надявам се, че в най-скоро време ще разберем каква е тя – има ли организирана престъпна група, която стои зад стрелбата; има ли и други причини за тази стрелба, защото до този момент не е имало подобни случаи“, обясни посланикът.

„Мигрантският натиск към Турция изобщо не намаля. Ситуацията със Сирия се успокои. Благодарение на мерките, които предприехме, близо 400 хиляди сирийци се върнаха в родината си, но от друга страна след последните събития в Афганистан, има голям натиск, който подлага на изпитание нашите граници.

Миналата беше предотвратено влизането на близо 2 млн. бежанци на нашата територия“, посочи тя.

„Все още предстои да бъде изяснено дали трагедията, която се случи късно снощи, има връзка с бежанския поток или причината за случилото се е друга.

Очакваме изясняването на случая и се надяваме това да не доведе до лошо отношение към бежанците и очерняща кампания. Нека не забравяме, че това са хора, които бягат от смъртта и търсят по-добри условия за живот“, подчерта Секизкьок.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пълен обрат за убийството на полицай Бъчваров! На българска територия откриха
Next: Обявиха ден на траур в Елхово

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.