Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хвърлете очилата: Простичка, но ефективна рецепта при загуба на зрението
  • Новини

Хвърлете очилата: Простичка, но ефективна рецепта при загуба на зрението

Иван Димитров Пешев май 3, 2023
zrereasdiasdkasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Почти една трета от българите (29%) споделят, че имат проблеми със зрението, като най-честите оплаквания са свързани с късогледство (56%), астигматизъм (41%) и далекогледство (21%), познати като грешки в оптиката на окото.

Всеки пети българин прекарва между 4 и 6 часа пред телефон или компютър, а всеки четвърти българин прекарва поне по 2 часа дневно. Най-много време се застояваме пред дигиталните устройства в почивните дни. 37% посвещават 4 часа от времето си през уикенда на тази дейност, а 27% – около 8 часа.

Това е сред основните причини да ослепяваме твърде бързо и да бъдем неспособни да оцеляваме без помощта на очила.

Простичка, но страшно ефективна рецепта работи в името на здравето точно при загуба на зрението.

Полезната смес подобрява виждането, прави диоптрите излишни, а едновременно с това чисти черния дроб и предпазва от ракови заболявания. Можете лесно да си я приготвите, използвайки половин кг моркови, половин кг лимони и мед. Първо обелете морковите. Рендосайте ги. Сложете полученото количество в подходящ стъклен буркан.

Добавете нарязаните на ситно лимони, можете да използвате и кората им, но първо трябва да ги измиете старателно под течаща вода. Накрая сложете толкова мед, колкото да покрие получената плодово-зеленчукова смес. Затворете буркана и го приберете в хладилника.

Сместа ще е готова за консумиране след 10 дни. Приемайте от нея по една чаена лъжица, 3 пъти на ден, 30 минути преди хранене. Ще усетите ефекта почти веднага. Полезната смес подобрява зрението, подходяща е и за хора, които страдат от макулна дегенерация, катаракта и др.

И още една полезна рецепта:
Една връзка магданоз я нарязвате много ситно и я смесвате с кисело мляко (1 кофичка). Получава се смес, която трябва да се изконсумира за един ден. Това става на три дози. Така продължавате един месец. След това към тази смес започвате да добавяте връхчета от прясна коприва. Така продължавате още един месец.

По този начин само за 2 месеца имате реална възможност да махнете очилата. Засега практиката показва, че в рамките на 2 диоптъра е абсолютно постижимо да възстановите своето зрение. Има случаи обаче, при които хора и с по-увредени очи, от порядъка на 3 или 4 диоптъра, също се възстановяват напълно.

„Носех очила от ученическите си години. Още във втори клас ми определиха диоптъра и така изкарах чак до дипломирането си с висше. Това е ужасно дълъг период. Не се смятам за суетна, но това, че носех очила, години наред ме караше да нямам самочувствие. Това повлия и на отношенията ми с момчетата.

Никога не дръзвах да си помисля за най-готиното от тях, смятайки че няма да ме хареса. Вярно, мъжете по принцип не гледат коя е с очила и коя – не, но без самочувствие е трудно, повярвайте ми.

Сега съм щастлива, че вече съм без очила, виждам навсякъде чудесно.“ – казва 26-годишната Моника Статиева от гр. Силистра, която е една от първите потребители на рецептата за зрениe.
Нетно 27% от банките съобщават за затягане на кредитните стандарти за заеми за фирми, което означава, че за предприятията е по-трудно да вземат заеми.

Същевременно банките съобщиха, че търсенето на кредити от страна на фирмите силно е намаляло, като спадът е “най-силен от световната финансова криза насам”, а като основен фактор за това се отчитат по-високите разходи по заемите.

Търсенето на жилищни кредити също е намаляло, докато при потребителските кредити и други заеми за домакинствата спадът е по-малък.

Банките съобщиха също, че достъпът до финансиране се е влошил, вероятно отчасти поради сътресенията в банковия сектор през месец март.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На Марги Хранова кюфтетата побъркаха всички жени в социалните мрежи! А дори не са от месо
Next: Приказка за родопчанинът, който заминава на студентска бригада в САЩ и остава там

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.