Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хвърлете очилата: Простичка, но ефективна рецепта при загуба на зрението
  • Новини

Хвърлете очилата: Простичка, но ефективна рецепта при загуба на зрението

Иван Димитров Пешев май 3, 2023
zrereasdiasdkasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Почти една трета от българите (29%) споделят, че имат проблеми със зрението, като най-честите оплаквания са свързани с късогледство (56%), астигматизъм (41%) и далекогледство (21%), познати като грешки в оптиката на окото.

Всеки пети българин прекарва между 4 и 6 часа пред телефон или компютър, а всеки четвърти българин прекарва поне по 2 часа дневно. Най-много време се застояваме пред дигиталните устройства в почивните дни. 37% посвещават 4 часа от времето си през уикенда на тази дейност, а 27% – около 8 часа.

Това е сред основните причини да ослепяваме твърде бързо и да бъдем неспособни да оцеляваме без помощта на очила.

Простичка, но страшно ефективна рецепта работи в името на здравето точно при загуба на зрението.

Полезната смес подобрява виждането, прави диоптрите излишни, а едновременно с това чисти черния дроб и предпазва от ракови заболявания. Можете лесно да си я приготвите, използвайки половин кг моркови, половин кг лимони и мед. Първо обелете морковите. Рендосайте ги. Сложете полученото количество в подходящ стъклен буркан.

Добавете нарязаните на ситно лимони, можете да използвате и кората им, но първо трябва да ги измиете старателно под течаща вода. Накрая сложете толкова мед, колкото да покрие получената плодово-зеленчукова смес. Затворете буркана и го приберете в хладилника.

Сместа ще е готова за консумиране след 10 дни. Приемайте от нея по една чаена лъжица, 3 пъти на ден, 30 минути преди хранене. Ще усетите ефекта почти веднага. Полезната смес подобрява зрението, подходяща е и за хора, които страдат от макулна дегенерация, катаракта и др.

И още една полезна рецепта:
Една връзка магданоз я нарязвате много ситно и я смесвате с кисело мляко (1 кофичка). Получава се смес, която трябва да се изконсумира за един ден. Това става на три дози. Така продължавате един месец. След това към тази смес започвате да добавяте връхчета от прясна коприва. Така продължавате още един месец.

По този начин само за 2 месеца имате реална възможност да махнете очилата. Засега практиката показва, че в рамките на 2 диоптъра е абсолютно постижимо да възстановите своето зрение. Има случаи обаче, при които хора и с по-увредени очи, от порядъка на 3 или 4 диоптъра, също се възстановяват напълно.

„Носех очила от ученическите си години. Още във втори клас ми определиха диоптъра и така изкарах чак до дипломирането си с висше. Това е ужасно дълъг период. Не се смятам за суетна, но това, че носех очила, години наред ме караше да нямам самочувствие. Това повлия и на отношенията ми с момчетата.

Никога не дръзвах да си помисля за най-готиното от тях, смятайки че няма да ме хареса. Вярно, мъжете по принцип не гледат коя е с очила и коя – не, но без самочувствие е трудно, повярвайте ми.

Сега съм щастлива, че вече съм без очила, виждам навсякъде чудесно.“ – казва 26-годишната Моника Статиева от гр. Силистра, която е една от първите потребители на рецептата за зрениe.
Нетно 27% от банките съобщават за затягане на кредитните стандарти за заеми за фирми, което означава, че за предприятията е по-трудно да вземат заеми.

Същевременно банките съобщиха, че търсенето на кредити от страна на фирмите силно е намаляло, като спадът е “най-силен от световната финансова криза насам”, а като основен фактор за това се отчитат по-високите разходи по заемите.

Търсенето на жилищни кредити също е намаляло, докато при потребителските кредити и други заеми за домакинствата спадът е по-малък.

Банките съобщиха също, че достъпът до финансиране се е влошил, вероятно отчасти поради сътресенията в банковия сектор през месец март.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На Марги Хранова кюфтетата побъркаха всички жени в социалните мрежи! А дори не са от месо
Next: Приказка за родопчанинът, който заминава на студентска бригада в САЩ и остава там

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.