Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хекимян отговори на най-задавания въпрос и се разгневи на бившите си колеги журналисти
  • Новини

Хекимян отговори на най-задавания въпрос и се разгневи на бившите си колеги журналисти

Иван Димитров Пешев септември 25, 2023
sdfhfghfdhgfhgf.jpg

„През цялото време като журналист в bTV съм критикувал. Осъждал съм действия в Столична община, търсили сме решения“, заяви Антон Хекимян при обявяването на номинацията му за кандидат-кмет на ГЕРБ за София.

„Визията ми за София е столицата ни да бъде още по-модерен град, да бъде още по-зелен град, да бъде отворен към инвестиции, младите хора. Но преди всичко слагам като акцент образованието“, каза Хекимян.

Той призна, че през годините, докато е работил като журналист, се е замислял с какво ще се занимава след това.

„Получавайки предложението за това да бъдат кандидат на ГЕРБ, си дадох сметка, че искам да работя за обществото и да продължа да работя за обществото. През целия този път съм го правил и мога да продължа да го правя – просто от другата страна“, заяви той.

Хекимян коментира и шансовете на ГЕРБ срещу кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев: „Огромни са шансовете. Мисля, че го осъзнават и самите те. Това, което аз ще направя като кампания, е да бъда себе си. Да бъда близо до хората“.

Той разкри и кое е първото нещо, което ще направи, ако стане кмет на столицата: „Ще инспектирам абсолютно всички ремонти“.

На въпрос на своите колеги журналисти защо ще инспектира ремонтите, като те са правени от кмет на ГЕРБ, той отвърна троснато: „Защо? Не може ли?“.

Попитан дали е подчинявал редакционната политика в работата си като журналист на интересите на ГЕРБ, той отговори: „Сигурен съм, че това е основното съмнение. Но дори и като въпрос е обидно. През целия си път съм стоял твърдо зад принципите на журналистиката. И мога да ви погледна, всеки един от вас, в очите. Да го видите и прочетете. Не съм се съобразявал с никого“.

Хекимян благодари на Борисов и партийните структури на ГЕРБ. „Без да съм партиец, аз съм гражданин като всеки един от вас. Но ще разчитам изключително много на хората, които виждате зад мен“, изтъкна той.

„Нека погледнем картината отгоре и да видим колко много е направено за този град“, призова той.

Председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев благодари от името на целия екип на ГЕРБ-София и на общинските съветници от партията на Хекимян за това, че е приел номинацията и е избрал екипът от професионалистите от партията.

„Нашата листа има изключителни попадения. Половината от кандидатите ни са нови лица“, изтъкна той.

След като най-върлият ни критик прие номинацията да бъде кандидат за кмет, след като един от най-успешните българи прие предложението да бъде в нашата листа, очевидно е, че сме на прав път“, каза той, сочейки Хекимян и предприемача Любомир Минчев, който по думите му е „отговорът на легендата за успелия потомък на определени структури“.

Георгиев коментира и факта, че неговото име доскоро беше най-спряганото като кандидат на ГЕРБ за София: „Причината да бъде спрягано е моята активност“.

„Да не предизвикваме низки страсти у конкурентите. Интриги при нас няма. Стратегията е ясна. Екипът е железен“, подчерта той.

Георгиев каза още, че листата за общински съветници на ГЕРБ ще бъде водена от Хекимян, той самият ще е втори, на трето място ще е Любомир Минчев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не пътувайте за Гърция – очакват се сериозни бури, затварят училища
Next: bTV с извънреден ход след изненадващото решение на Хекимян да става кмет

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.