Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хекимян отговори на най-задавания въпрос и се разгневи на бившите си колеги журналисти
  • Новини

Хекимян отговори на най-задавания въпрос и се разгневи на бившите си колеги журналисти

Иван Димитров Пешев септември 25, 2023
sdfhfghfdhgfhgf.jpg

„През цялото време като журналист в bTV съм критикувал. Осъждал съм действия в Столична община, търсили сме решения“, заяви Антон Хекимян при обявяването на номинацията му за кандидат-кмет на ГЕРБ за София.

„Визията ми за София е столицата ни да бъде още по-модерен град, да бъде още по-зелен град, да бъде отворен към инвестиции, младите хора. Но преди всичко слагам като акцент образованието“, каза Хекимян.

Той призна, че през годините, докато е работил като журналист, се е замислял с какво ще се занимава след това.

„Получавайки предложението за това да бъдат кандидат на ГЕРБ, си дадох сметка, че искам да работя за обществото и да продължа да работя за обществото. През целия този път съм го правил и мога да продължа да го правя – просто от другата страна“, заяви той.

Хекимян коментира и шансовете на ГЕРБ срещу кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев: „Огромни са шансовете. Мисля, че го осъзнават и самите те. Това, което аз ще направя като кампания, е да бъда себе си. Да бъда близо до хората“.

Той разкри и кое е първото нещо, което ще направи, ако стане кмет на столицата: „Ще инспектирам абсолютно всички ремонти“.

На въпрос на своите колеги журналисти защо ще инспектира ремонтите, като те са правени от кмет на ГЕРБ, той отвърна троснато: „Защо? Не може ли?“.

Попитан дали е подчинявал редакционната политика в работата си като журналист на интересите на ГЕРБ, той отговори: „Сигурен съм, че това е основното съмнение. Но дори и като въпрос е обидно. През целия си път съм стоял твърдо зад принципите на журналистиката. И мога да ви погледна, всеки един от вас, в очите. Да го видите и прочетете. Не съм се съобразявал с никого“.

Хекимян благодари на Борисов и партийните структури на ГЕРБ. „Без да съм партиец, аз съм гражданин като всеки един от вас. Но ще разчитам изключително много на хората, които виждате зад мен“, изтъкна той.

„Нека погледнем картината отгоре и да видим колко много е направено за този град“, призова той.

Председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев благодари от името на целия екип на ГЕРБ-София и на общинските съветници от партията на Хекимян за това, че е приел номинацията и е избрал екипът от професионалистите от партията.

„Нашата листа има изключителни попадения. Половината от кандидатите ни са нови лица“, изтъкна той.

След като най-върлият ни критик прие номинацията да бъде кандидат за кмет, след като един от най-успешните българи прие предложението да бъде в нашата листа, очевидно е, че сме на прав път“, каза той, сочейки Хекимян и предприемача Любомир Минчев, който по думите му е „отговорът на легендата за успелия потомък на определени структури“.

Георгиев коментира и факта, че неговото име доскоро беше най-спряганото като кандидат на ГЕРБ за София: „Причината да бъде спрягано е моята активност“.

„Да не предизвикваме низки страсти у конкурентите. Интриги при нас няма. Стратегията е ясна. Екипът е железен“, подчерта той.

Георгиев каза още, че листата за общински съветници на ГЕРБ ще бъде водена от Хекимян, той самият ще е втори, на трето място ще е Любомир Минчев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не пътувайте за Гърция – очакват се сериозни бури, затварят училища
Next: bTV с извънреден ход след изненадващото решение на Хекимян да става кмет

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.