Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хилда Казасян: Когато Чочо ми поиска ръката, татко каза: Взимай я бързо!
  • Новини

Хилда Казасян: Когато Чочо ми поиска ръката, татко каза: Взимай я бързо!

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
hgfbqesasdw.png

Хилда Казасян обикновено показва всичко, което мисли, защото на лицето й се
изписва цялата палитра от емоции. Тя не е от хората, които дават често интервюта,
не е и от тези, които се забъркват в скандали.

Позитивна е и се усмихва дори на
хората, които реагират с лошо. Определя позитивността си като наследствена черта.
В едно от най-откровените си интервюта Хилда разкрива душата си и споделя част
от болката по бившия си съпруг Чочо Попйорданов.

– Веднъж нарекохте Вили Казасян „моят ангел-хранител, който бди над мен”…

– Абсолютно съм убедена! Сигурна съм, че бди над мен. Той с цялата си сила и
всичко, което притежаваше в себе си, беше и един много притеснителен човек. И
само и само да не си помислят хората, че го прави подчертано и само за мен, не
ми е помагал толкова приживе, колкото когато ми помага отгоре. И наистина – от
момента, в който си отиде,

аз усещам някаква невидима ръка. Казвам го съвсем сериозно!

И ми помага нещата да ми се случват по най-добрия за мен начин.

 

– Колко голямо предизвикателство се оказа шоуто „Като две капки вода” за вас?

– Ако трябва да бъда максимално честна, ще кажа, че аз в началото подходих с
голям страх към този проект. Казах си: „Господи, как ще оценявам тези талантливи,
фантастични хора, които освен всичко останало са и мои приятели?!”. И в началото
ми беше направо изключително трудно. И продължава да ми е трудно. Това, което
правят тези хора, е неимоверно трудно. Страшно е трудно да дадеш тези точки и
когато дойде този момент,

направо ми иде да се гръмна

(смее се).

– И съвсем скоро ви се наложи да излезете и да журирате в ефир с огромна болка
в душата – заради смъртта на Чочо Попйорданов.. Нещо, което за мнозина все още
продължава да звучи нереално…

– Да… така е. Просто не ме питайте какво ми костваше това! И сте права – наистина
не звучи реално. И вероятно това е спасителното в случая. Че аз самата, по сто
пъти на ден, сещайки се, някак ми изглежда нереално… И вероятно това ме спасява
да го осъзная.

– Когато се случи нелепият инцидент, се появи една ваша реплика, която обиколи
цялото интернет пространство: „Свързани са ни душите кармично”…

– Не съм го казвала, но аз наистина го мисля по този начин. С Чочо сме страшно
близки – точно като брат и сестра. Не знам… сигурно е кармично, въпреки че точно
тази реплика не съм я казвала. През целия си живот съм го чувствала

като един от най-близките си хора

Ние с него просто сме една и съща кръвна група. И няма абсолютно никакво значение
дали си мъж и жена, дали си приятел, и т.н. Има такива хора, с които се получава
подобна връзка и Чочо е един от тях.

– В едно интервю споделяте, че когато Чочо е поискал ръката ви от баща ви, той
му е отвърнал с: „Взимай я бързо”…

– (смее се) Да, такива си бяха техните взаимоотношения. Всичкото това, разбира се, е казано
в кръга на шегата. Въпреки че точно така му беше казал татко. Това си е маниер
на общуване, чувство за хумор. И всъщност всичко в моето семейство винаги е ставало
по този лек и приятен начин.

„Когато живееш толкова дейно, когато си толкова жив сетивно и емоционално, колкото
е Чочо Попйорданов, и когато си талантлив като него, е много трудно да живееш
другояче освен на ръба като него – през цялото време. Това е може би най-живият
човек, когото познавам, затова все още не мога да приема това, което се е случило”,
казва още Хилда Казасян.

 

– Има ли неизказани думи в живота ви досега?

– Не, няма. За моя огромна радост. От много малка съм се научила да казвам „Обичам
те” и да знам, че е адски важно да го казваш непрекъснато. И че е страшно важно
да изразяваш обичта – независимо дали е твоето детенце, майка ти, татко ти, мъжът
ти или бившият ти мъж…

 

И съм чиста пред себе си, защото не съм спестила нито
едно от чувствата, които съм имала към никого. Което ме прави и спокойна, особено
когато се разделиш с някого. Защото иначе сигурно би се чувствал неспокоен…
Винаги всичко, което съм чувствала, съм го казвала, изричала съм го на глас. Нямам
страха от това да кажа на някого колко го обичам и колко държа на него.

– Вашата дъщеричка Надежда-Мари вашите стъпки в музиката ли следва?

– Ааа, ще видим (смее се). Казвала съм неведнъж, че няма нищо по-лошо от посредствения музикант или артист.
И затова много исках да съм абсолютно убедена в нейния талант, за да я поощря
да се занимава с тази работа. Убедих се, че тя има наистина голям талант. И единственото,
което прави сега, е да ходи на уроци по пиано и солфеж, и, ако й харесва – да
се занимава с това. А ако не й харесва – да не го прави. Тя сама ще реши.

– Преди време си спомням, че бяхте споделила, че не виждате бъдеще за дъщеря
си в България. Още ли мислите по този начин?

 

– Това го казах наистина преди доста време, а сега го казвам с трикратна сила
– след последните избори. Всъщност ако сега бях с примерно 15 години по-млада,
със сигурност след тези избори

щях да напусна и аз тази държава

Но тъй като тук съм се захванала с наистина много неща, не мога току-така да
зарежа всичко и да тръгна. Но си мисля, че нейното бъдеще – за огромно съжаление
– трябва да бъде извън България. И това го казвам с наистина огромно съжаление
и болка.

– Мислила ли сте сериозно да напускате България преди години?

– О, да, да! Даже съм живяла в чужбина. Имала съм фантастични предложения и възможности
да остана, но аз съм доста свързана с близките си, с приятелите си, с роднините
си, и не съм намирала смисъл да съм някъде без тях. Но не знаех, че толкова трагично
ще е положението тук. Ако знаех колко ще е страшно и трагично, наистина щях да
поема този риск…

Едно интервю на Анелия ПОПОВА

 

Младостта, а не Йоана Буковска, разделя Хилда и Чочо!

 

 

„Разделихме се просто защото се бяхме срещнали много рано… Бях на 22 години.
Разделихме се, защото бяхме по-скоро приятели – брат и сестра, отколкото съпруг
и съпруга. Но не е имало нито един момент, нито една секунда от нашия живот и
тогава, и след като се разделихме, в която да сме спрели да бъдем приятели…
Ние не сме си повишили нито веднъж тон даже.

 

Нещо, което може и да звучи невероятно,
но го казвам със сърцето си.. Нашите отношения бяха поразвалени преди това. И
затова връзката му с Йоана бе последица от проблемите между нас двамата. Това
бе поводът, но в никакъв случай и причината. Причината бе, че адски много си приличахме.
Бяхме много малки, в професионален план тепърва се струпваха страшно много неща
върху главите ни, които не можехме да понесем.

 

И тогава е много трудно да останеш
изряден в отношенията с човека до теб. Особено когато не си достатъчно пораснал,
за да ги приемеш”, казва Хилда Казасян по темата за раздялата си с Чочо Попйорданов.
Факт е, че двамата нито веднъж не са казали и една лоша дума в медиите един за
друг.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свалиха от екран Ники Кънчев – ето кой всеобщ любимец идва на негово място
Next: Дрифтове на жълтите павета: Фиков с първи думи и баща му с коментар

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.