Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хиляди българи дочакаха нова пенсия с 50 % отгоре
  • Новини

Хиляди българи дочакаха нова пенсия с 50 % отгоре

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
dfbgfnghnffhgmhgmhj.png

Със 124 гласа „за“, 52-ма „против“ и 8 въздържали се парламентът гласува на първо четене промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, който предвижда увеличение с 50% на добавката към пенсиите и създаване на нова правна рамка в Кодекса за социално осигуряване, където вече ще има пенсия за репресия, предаде Факти и БТА.

 

„Представителите на Зелено движение в ПП-ДБ ще подкрепим направеното предложение, което го разбираме в двете му части – добавката в пенсията се превръща в пенсия, така че да се преодолее проблемът с липсата на стаж и при навършване на години да се използва тази пенсия, дори този стаж да не е налице.

 

Поправките в Кодекса за социално осигуряване, даващи възможност да се купят 3 години от репресираните не е са достатъчни да се изпълни това условие. А другата част е да се повиши нивото на тази добавка от 50% от средната пенсия в страната, сега се покачва двойно за да се осъвремени към настоящия жизнен стандарт.

 

Надявам се, че по този начин ще има справедливост към хората, изпратени в лагери и затвори и следва да направим това, за да има справедливост към репресираните“, каза Даниела Божинова – ПП-ДБ.

 

„В края на 49-ото НС бихме могли да направим един жест, който заслужават нашите страдалци, отдали живата си за свободата и демокрацията. Това не е популизъм. Става въпрос за 6000 души. Всяка година на датите, свързани с почитане паметта на жертвите на комунизма, аз се срещам с тези хора. Те са изключително скромни.

 

Те не искат, не стачкуват, не се молят, просто питат, дали можем нещо да направим за тях. А ние можем да актуализираме техните пенсии с 50%. Става дума за 10 млн. лв. за следващата година. Смятам, че тези хора заслужават да бъдат уважени и се надявам всички да подкрепим този законопроект, който да е венец за това Народно събрание в последния му ден“, посочи Румен Христов – лидер на СДС, депутат от ГЕРБ-СДС.

 

„Там, където репресираните, които са добили право на пенсия към сбора на пенсиите, имат право на добавка от 30 до 50% по сегашното законодателство. Ние предлагаме тази добавка да бъде увеличена с 50%, тъй като тези добавки не са актуализирани повече от 20 години. Ние предлагаме да се създаде нова правна рамка в Кодекса за социално осигуряване, където вече ще има пенсия за репресия, тъй като има граждани, които не са добили право на пенсия или това са по-малко от 100 граждани, които не са имали нужните години и стаж“, посочи Севим Али – ДПС.

 

„Предложеният законопроект се вкарва по две причини. За да осигурим малко повече гласове за предстоящите избори и втората причина е, че защото ГЕРБ-СДС искат да подкрепят своя коалиционен партньор и те работят в коалиционни взаимоотношения от 10 години и 10 месеца, с малки прекъсвания и с различни патерици. Това предложение е чисто предизборно и ние няма да го подкрепим“, каза Георги Георгиев – „Възраждане“.

 

„Действително доста политически изглежда, това което се вкарва. Ние от БСП не искаме да го политизираме. Ще направим промени и предложения между първо и второ четене и не се изкушавайте да го предложите на второ четене сега този законопроект.

Считаме, че в голяма част от мотивите на вносителите има доста исторически оттенък и трябва да се разглежда доста по-внимателно.

 

Не искам да влизам в полемика, за да не се политизира въпросът, макар че така изглежда. Независимо колко са останали живите участници в антифашистката борба, те не са признати като участници във Втората световна война. Във Франция и Унгария са признати. Тук говорим за справедливост.

 

Затова ви моля, нека да се обмисли. Нашите предложения ще ги направим на второ четене и да разгледаме под този ъгъл промените в закона, тъй като има исторически препратки“, каза Борислав Гуцанов – „БСП за България“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БТВ се върна при Блага и Яни от Бригада Нов дом заради нов проблем
Next: Само в една част от България няма да вали на Великден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.