Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хиляди му се подиграваха, но тази вечер точно той ги разби в Като две капки вода
  • Новини

Хиляди му се подиграваха, но тази вечер точно той ги разби в Като две капки вода

Иван Димитров Пешев март 19, 2024
bdfbgkfnghknkhjmkhj.png

Поредният епизод от сезон номер 12 на шоуто за имитации „Като две капки вода“ премина и предложи на зрителите чудесни имитации, както и такива, които се оказаха доста трудни за участниците. Тази вечер победител стана Панайот Панайотов с имитацията му на Ал Бано.

Какво се случи с имитациите?

Вечерта беше открита с мощната имитация на Владимир Зомбори като вокалиста на Whitesnake Дейвид Ковърдейл и песента „Fool for Your Loving“. Имитацията бе силна, но сякаш нещо малко не достигна на актьора, за да направи образа съвършен.

След него на сцената на „Като две капки вода“ се качи попфолк певицата Мария, която трябваше да имитира Белинда Карлайл с вечния ѝ хит „La Luna“. И този път Мария се справи добре, но на моменти беше доста колеблива.

Трета тази вечер бе Джулиана Гани, която имаше тежката задача да влезе в образа на Мила Роберт и песента ѝ „Покемон“.

Джулката за пореден път показа, че много се старае и успя да докара песента близо до оригинала. Панайот Панайотов в образа на Ал Бано бе следващият имитатор. Песента, която трябваше да изпее, бе „Angeli“, а легендата на българската естрада вложи много усилия и направи може би най-убедителната си имитация до момента. Бременната Християна Лоизу имаше тежката задача да имитира Джими Съмървил и да изпее „You Make Me Feel“.

Постоянният фалцет не затрудни лъчезарната Християна, но образът не бе никак лесен. Актьорът Иво Аръков имаше задачата да имитира Енрике Иглесиас и хита му „Bailamos“. Актьорът се постара да предаде всички ключови движения на Енрике и се справи отлично.

Наско от Б.Т.Р. трябваше да влезе в образа на Рик Астли и хита му „Never Gonna Give You Up“.

С всяка имитация Наско става все по-отпуснат и смел в имитациите си. И тази вечер, макар чисто темброво да не успя да се доближи до оригинала, успя да направи добра имитация по останалите показатели.

Последна за вечерта бе актрисата Елена Атанасова в трудния образ на Паша Христова и вечната ѝ песен „Повей, ветре“. Пролича си, че Елена е вложила много усилия в изпълнението, което е изключително трудно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев огласи голяма новина за България!
Next: Огромен скандал между Панайот Панайотов и Капките, иска да къса договора и да се маха

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.