Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хиляди не могат да скрият сълзите си! Софийски университет потъна в скръб, отиде си Естер Бодурска-Денкова
  • Новини

Хиляди не могат да скрият сълзите си! Софийски университет потъна в скръб, отиде си Естер Бодурска-Денкова

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
eestastasdastasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Софийският университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ с дълбоко прискърбие съобщава, че на 8 февруари, след тежко боледуване почина Естер Бодурска-Денкова – дългогодишен преподавател във Факултета по класически и нови филологии на СУ. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.

Поклонението ще се състои на 10 февруари от 11:00 часа в ритуалната зала на Централните софийски гробища.

Естер Бодурска-Денкова започва академичната си дейност като асистент по съвременен испански език в днешната Катедра по испанистика през 1984 г. и работи в областта на испанската литература от Средновековието и Златния век, на философията на езика и на други филологически дисциплини.

 

Автор е на редица научни статии, публицистични и учебни текстове. Естер Бодурска-Денкова е известен преводач на художествена и философска литература, обичан и уважаван преподавател, обучавал поколения български испанисти.

„Със смъртта на Естер Бодурска-Денкова българската академична испанистика губи ценен специалист, компетентен и отзивчив колега, добър и жизнерадостен приятел. Поклон пред светлата й памет!“, се казва в съболезнованието от академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

 

Още една скръбна вест от днес:

 

Близки, приятели и почти цялата атомна централа дойде да изпрати бившия шеф на АЕЦ „Козлодуй“  Иван Иванов. Той е починал на 8 февруари и бе погребан днес, съобщиха от централата.

Иванов е роден на 21 септември 1949 година в Разград. През 1972 година завършва висше образование в СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Физика – производствен профил”.

Започва работа в АЕЦ „Козлодуй” на 15 септември 1972 г. като физик. От 1974 година заема длъжностите от началник-смяна на цех „Реакторен” до дежурен инженер на АЕЦ на първи – четвърти блок.

От 1984 до 1992 г. ръководи проекта, подготовката, пуска и експлоатацията на пети и шести енергоблок. Работи последователно на всички длъжности на висшия оперативен персонал.

Бил е директор на пети и шести блок. От 1992 до 1997 г. е заместник-управител на АЕЦ „Козлодуй”, а след това и първи заместник-генерален директор на НЕК, София.

От 2001 г. до юни 2005 г. е зам. изпълнителен директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД. От 13 юли 2005 г. до 9 юни 2006 г. е изпълнителен директор на атомната централа.

През годините Иван Иванов постоянно повишава квалификацията си, като преминава редица допълнителни обучения – в Нововоронежката АЕЦ, в Ядрения център в гр. Карлсруе – Германия, в Запорожката АЕЦ, в Световния център за ядрени оператори в Атланта – САЩ, и др.

Активен член е на Българското ядрено дружество.
Дълги години е общински съветник в Общински съвет –  Козлодуй.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Йълдъз от Опасно изкушение пусна незабавен зов за помощ
Next: Деси пусна потресаващ запис! Нав предсказва по БТВ собственото си убийство и убиеца с име едно към едно! Още

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.