Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хиляди пчели преследвали колата на жена цели 2 дни: Причината се оказала в багажника
  • Новини

Хиляди пчели преследвали колата на жена цели 2 дни: Причината се оказала в багажника

Иван Димитров Пешев юли 7, 2023
isaidaksdkkwrwrw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

65-годишната Карол Хауърт била изненадана, след като рояк пчели се закачил за нейния сребрист „Митцубиши Аутлендър“ в продължение на 28 часа.

Тя паркирала автомобила си и отишла да пазарува. Когато се върнала на паркинга, видяла ужасна картина: рояк пчели се бил залепил около багажника на колата й!

Том Моузес наблюдавал какво се случва: „Незабравимо зрелище! Минавах наблизо и изведнъж видях голямо кафяво петно ​​върху колата”, разказва мъжът. „Хората спираха само за да го снимат!“

„Боях се само от едно“ – продължава разказа си очевидецът. „Колата беше пред бар и някой пияница можеше да излезе, да хвърли нещо по пчелите и след това да се озове в болницата.“

„Наистина се притеснявах, че някой може да бъде наранен от тях или че някой може да им навреди в опитите си да изчисти колата, така че спрях, за да помогна.“

Без да мисли много, Том извикал група пчелари, които бързо успели да привлекат насекомите в кутията.

Той бил ужилен, докато помагал на спасителите, но казва, че се радва, че е бил наоколо.

 

Така драмата приключила и Карол можела да си тръгне, предполагайки, че това е краят – но някои пчели от рояка я последвали вкъщи.

Карол отново извикала пчеларите на помощ в 18 часа в понеделник.

„На следващия ден разбрах, че някои от пчелите са ме последвали у дома. Бяха много по-малко от първия рояк.“

„Една от теориите беше, че кралицата е била хваната в колата ми и роякът я е следвал.“

„Очевидно пчелите могат да се роят по това време на годината и инстинктът им да следват кралицата е много силен.“

Така и се оказало. „Царицата“ на рояка явно била привлечена от нещо сладко в багажника и просто се заклещила там. След това целият рояк (около 20 000 пчели) я последвал.

Роджър Бърнс, един от пчеларите, открил причината.

65-годишният пенсиониран лекар Роджър и настоящ пчлар казва: „Пчеларствам от 30 години и никога не съм виждал рояк да прави това.

„Естествено е те да следват кралицата, но е доста изненадващо да следват кола в продължение на два дни.“, обяснява мъжът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето защо вече задължително слагам бучка захар в хладилника
Next: В бурята мъж решил да снима басейна си: След минута се случило нещо невероятно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.