Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хитра лисица сутрин пристига в София с автобус от Кътина и ето какви ги върши
  • Новини

Хитра лисица сутрин пристига в София с автобус от Кътина и ето какви ги върши

Иван Димитров Пешев декември 17, 2023
slsdissifsdkgkdfglksdfgdf.png

Необичайна история сподели мъж. Той разказва, че хитра Кума Лиса е успяла да намери начин да се справи с нелекия живот.

Дивото животно редовно използва публичен транспорт, за да си намира прехрана из София, твърди Венец С.

Той пише, че дългоопашатата лисица редовно пътува от Кътина към централните части, за да обира гранулите, оставени за уличните котки. После далеч не бърза да се мести за постоянно в центъра, а се връща в околностите на селцето.

Мъжът илюстрира разказа си и с любопитна снимка – на нея виждаме животното, което е успяло да се побере под една от седалките в автобус, пише glasnews.bg.

„Хитра лисица, преструваща се на малко куче – за достоверност дори полайва, пътува редовно от Кътина към центъра. След като се нахрани с гранули, оставени за котките, поема обратно към волния кътински пущинак, пише Венец С.

Мъжът разказва за любопитната адаптация на животното към напрегнатото ежедневни в своя публикация в социалната мрежа Facebook. Ситуацията предизвиква вълна от положителни реакции у хората.

Те констатират с разбиране, че животното вероятно няма избор и е предприема тези пътни акции, за да подсигури оцеляването си.

Хората са впечатлени от предприемчивостта на Кума Лиса, но се надяват да си открие прехрана и в Кътина – за да не пострада от някой недоброжелател.

Вижте повече от коментарите на гражданите:

„Това не ми се вижда никак нормално“, заключава Галина Р.

„Горкото. Намерило е начин да оцелее“, отбелязва Валентина Ч.

„И какво като е лисиче? То също огладнява“, отбелязва Наталия О.

„Това в България ли е изобщо?“, недоумява друга жена.

„Така е, когато „човекът“ унижощи техните домове те, милите, търсят начин за оцеляване в среда не присъща за тях! Дано не попречи на някой нещастник“, пише Лиляна П.

„Борба за живот! Много красиви животни са лисиците! Дано някой човек се сети да ѝ оставя храна или гранули близо до мястото, където живее или на началната спирка, за да не ѝ се налага да рискува всеки ден“, пише Нина Ж.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предпразнично огромно увеличение на таксите на редица български банки (СПИСЪК)
Next: Шофьорите задължително да прочетат това, ако тръгват на път

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.