Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ХИТЪР ТРИК: Направете това, когато пуснете бойлера и сметката ви за ток ще намалее значително
  • Новини

ХИТЪР ТРИК: Направете това, когато пуснете бойлера и сметката ви за ток ще намалее значително

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
dfgbdfngfnkghnkhgkng.png

Една от на пръв поглед неразрешимите мистерии е въпросът кога бойлерът харчи най-малко електроенергия – когато винаги е включен или когато се включва при нужда?

Интернет форуми, социални мрежи и дискусии на живо – под каквато и да е форма този въпрос е винаги актуален и никога не можем да стигнем до окончателен отговор.

Някой ще ви каже, че е много по-рационално да оставите бойлера да работи цял ден и нощ, защото тогава не трябва да топли цялата вода, а само да я загрее леко, тоест да я подгрява, а други застъпват теорията, че най-добре е да го включите само при необходимост. А ето какво казва сервизен техник на тези домакински уреди за тази дилема.

Абсолютно не е вярно, че е по-добре за портфейла, ако оставяте бойлера включен през цялото време. Разбира се, всичко зависи от броя на членовете на домакинството. Така, ако става въпрос за сам човек или семейна двойка, по-рационално е бойлерът да се включва само при необходимост.

От друга страна, ако става дума за многочленно семейство, може би най-удобно за тях е бойлерът да е винаги включен, защото всеки момент някой ще има нужда от топла вода.

Голяма роля играе и предназначението на бойлера – ако бойлерът е предназначен само за душ, тогава е по-логично да го включвате от време на време, а ако е бойлер с голям дебит, който използвате и за кухненски нужди, тогава най-вероятно ще го изключвате рядко.

Затова е по-икономично да го включите при нужда и разбира се, ако вече държите на икономията, ще гледате да го включите на по-евтина тарифа (през нощта).

Що се отнася до удължаването на живота на бойлера , както обяснява този майстор, няма значение дали работи непрекъснато или не, стига всички части да са изправни, защото „той не е човек, който има нужда от почивка.“

Това, което наистина работи, от друга страна, е да настроите термостата на 55-60 градуса. Нека най-високата стойност, която настроите, да е може би 60 градуса. Под 55 не се образува котлен камък.

От друга страна, ако термостата е постоянно на 90, ще се образува много повече котлен камък, особено на местата, където водата е твърда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Плиска, Търново или София – кой град е най-дълго столица?
Next: Искате богата реколта от домати – следвайте следните съвети!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.