Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хлябът ни взима здравето: Какво ще се случи с тялото ни, ако спрем да го ядем всеки ден
  • Новини

Хлябът ни взима здравето: Какво ще се случи с тялото ни, ако спрем да го ядем всеки ден

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2022
hqblaslbalsbas.png

Напоследък диетите без въглехидрати са на мода и изоставянето на брашното се счита за важна стъпка към здравословния начин на живот.

Дали хлябът наистина е полезен за нас и редно ли е да се засищаме с него, при положение, че всъщност, макар може би и не много съзнателно, плащаме изключително висока цена? Нека проверим.

Всъщност се оказва, че отказът от хляб води до невероятни резултати: кожата се подобрява, теглото намалява, ставате пълни с енергия.

Няма нищо лошо да хапвате пълнозърнест хляб, а също и този произведен от ръж, овесено брашно или трици. Такъв продукт е изключително полезен за организма.

Не изпускай тези оферти:

Нищо чудно, че човек може да живее достатъчно дълго, като яде само един черен хляб и вода. Но бялото е съвсем различна история. През ХХ век брашното започва да се произвежда индустриално и качеството му намалява значително . Ето защо, силно се препоръчва да се откажете от белия хляб, изпечен от висококачествено брашно. Обясняваме защо.

Причина 1: Безполезен продукт
Пшеничното зърно е богато на витамини. Но всички хранителни вещества в процеса на преработка на зърното и превръщането им в брашно просто изчезват.

Бяло брашно от най-висок клас запазва само около 30% от полезните вещества , които след 2 седмици престават да бъдат активни. А какъв е срокът на годност на брашното? 12 месеца. От него правим любимия хляб на всеки, който всъщност е направен от безполезен бял прах, наречен висококачествено брашно.

Причина 2: Липса на вкус
Признайте, белият хляб няма вкус. Но именно с това той е прекрасен за мнозина. Той не пречи на вкуса на продуктите, които ще използвате с него: месо, супа, сирене. Но и не ги подобрява, както това може да направят пълнозъпнестите тестени изделия.

Причина 3: Токсичност
В съвременния свят пшеницата се отглежда в огромен мащаб. За да се получи повече и по-бързо, тя се поръсва с пестициди и се отървава от гризачи и гъбички – третира се с различни химически съединения.

Но най-важното предстои. За да бъде брашното бяло, производителите използват за избелване същото вещество като за измиване: бензоил пероксид, натриев пиросулфат и калций, хлор диоксид. Винаги трябва да се уточни от какво брашно е направен хляба: рафинирано или органично. Рафинираното преминава всички описани по-горе начини.

Причина 4: Обрив по кожата
Ние сме това, което ядем. И, ако човек яде всякакви тестени изделия, това със сигурност ще се отрази на кожата му. Обривът по кожата е най-честият резултат от реакция към глутен (пшеничен глутен), съдържащ се в хляба.

Глутенът практически не се отделя от тялото и се отлага върху стените на червата, като уврежда влакната му. С течение на времето функцията на абсорбция на хранителни вещества от тези влакна е нарушена. Ето защо, преди да отидете на козметик отново, прегледайте диетата си.

Причина номер 5: Проблеми с храносмилането
Тук глутенът отново е виновен: той нарушава целостта на клетките в червата и затова човек получава редица проблеми с храносмилателната система. Пълнозърненият хляб съдържа много важен елемент за човешкото тяло – фибри. А в продуктите от висококачествено брашно практически няма. Само 5-6 филии пълнозърнест хляб на ден ви осигуряват дневна доза фибри . Ако искате да получите този процент от зеленчуци и плодове, ще трябва да ядете 14 ябълки, или 21 моркова, или 25 домата, или 2,3 кг краставици.

Причина 6: Преждевременно стареене
Както вече разбрахте, целият състав на хляба буквално крещи, че това е продукт, лишен от хранителни вещества . Получавайки такава храна, в която няма необходимите витамини, нашият организъм не може да бъде свеж и млад. Затова любителите на брашното обикновено изглеждат по-стари от възрастта си.

Причина 7: Зависимост
Към хляб лесно можете да се пристрастите като наркотик. Брашното дава зашеметяващо освобождаване на захар в кръвния поток и в резултат на това изстрелването на хормона инсулин. Изяли сте само едно парченце тестено, а нивото на захарта ви се вдига бързо нагоре, но после стремително пада надолу – и сега се чувствате вяло и отново искате да ядете бързи въглехидрати, за да почувствате прилив на жизненост. Такъв рязък скок в нивата на кръвната захар може дори да доведе до диабет.

Причина 8: Наднормено тегло и затлъстяване
И тази причина може да стане основна за много хора, когато откажат да ядат брашно. Повече от 70% от хората, които рязко изключват хляба от диетата си, губят тегло през първите 2 седмици. 100 гр. брашно от най-висок клас съдържа само 0,6 г фибри , а останалата част от съдържанието се усеща значително върху бедрата, страните и корема под формата на мастни гънки.

 

Хлябът има гликемичен индекс дори по – висок от този на шоколадовите блокчета. И нишестето, съдържащо се в хлебни изделия, бързо се разделя в храносмилателния тракт и навлиза в кръвта под формата на глюкоза . Това означава, че скоро отново ще почувствате глад.

Бъдете внимателни и винаги проучвайте състава на продукта, който купувате.
Източник: retro.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекарите никога няма да ви кажат това: Ето как да лекувате щитовидната жлеза само с една съставка
Next: Известна астроложка смрази с прогноза за изчезналия Сашко от Перник

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.