Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората от ресторанта гледали, но синът напълно владеел емоциите си
  • Новини

Хората от ресторанта гледали, но синът напълно владеел емоциите си

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
hxfgfdgwewew.jpg

Ще ви разкажем една история, която, според нас, всеки човек трябва да прочете. Тя е за човешкото, което всички ние сме длъжни да носим в себе си, за уважението и почитта и за силата на обичта към едни от най-важните хора в живота ни: нашите родители.

Един мъж решил да заведе баща си в изискан ресторант, за да го нахрани с вкусна вечеря.

Бащата обаче бил много възрастен и немощен, едва ходел, едва си служел с приборите и докато се хранил, хапки падали от устата му върху ризата и панталоните му.

Хората в заведението започнали да се обръщат и да се възмущават от гледката, синът обаче не им обръщал внимание и запазвал пълно самообладание.

Когато приключили с храненето, синът внимателно завел татко си в тоалетната, почистил дрехите му, измил го,
внимателно сресал посребрелите му коси и му помогнал да си сложи очилата.
Когато се върнали обратно на масата си, навсякъде се чувало шептене за това как може да се причинява такава гледка на присъстващите и да им разваля апетита.

Синът не обърнал внимание и повикал сервитьора, за да плати сметката.
Когато той и баща му понечили да си тръгват, един от посетителите се втурнал към тях и извикал, че са забравили нещо.

Синът проверил джобовете си и учудено казал, че нищо не са забравили и че всичките им вещи и пари са в тях.

Тогава човекът казал, че това, което са оставили, е съвсем различно: а именно безценен урок за всеки син и дъщеря в ресторанта, както и надежда за всеки родител.

Този път хората в салона замълчали засрамено и всички се замислили за това как е възможно наистина да осъждат просто един баща и един син, които са решили да си подарят една хубава вечер.

Тази история е поука за всички нас.
Защото всички ние сме нечии синове и дъщери.

И дай Боже, ние също имаме или ще имаме свои такива. И трябва да запомним, че грижата за родителите е изключително важна както за тях самите, така и за нас. Защото това е отплатата, която им дължим за всички години неспирна грижа от тяхна страна. Те заслужават нашите обич и уважение.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-дръзкият обир през соца: Задигат с лада 2 чувала с пари
Next: Молитвата, която привлича най-хубавите неща: Подходяща е за всеки и ще помогне за подобряване на живота ви

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.