Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората, родени през 1939, 1951, 1963, 1975, 1987, 1999 г. имат СПЕЦИАЛЕН ПОДАРЪК от Съдбата!
  • Новини

Хората, родени през 1939, 1951, 1963, 1975, 1987, 1999 г. имат СПЕЦИАЛЕН ПОДАРЪК от Съдбата!

Иван Димитров Пешев декември 27, 2023
sfdhfdgfbvfdgbfgb.png

Хората, родени през 1939, 1951, 1963, 1975, 1987, 1999 и 2011 г., получават за покровители Заека, едно от най-енергийните животни от източния календар. Научавайки интересни факти за тези хора, можете да ги разберете по-добре и да намерите ключа към сърцето им.

Зайците са много интересни и представляват типа хора, в които понякога несъвместимото се съчетава.

Те са хора с много добро чувство за хумор.

Да, не всеки Заек успява да разсмее всички наоколо с една дума или жест, но много от тях наистина са способни на това. Това е специален подарък, който далеч не винаги е осветен от източните хороскопи. Зайците са хора, които излъчват оптимизъм и могат да разсмеят всички наоколо със своите шеги, истории от живота или просто да забавляват с навиците си.

Зайците не се стремят да покоряват върховете

Да, сред тях има много успешни хора, но причината за това е техният късмет, харизма, чувство за хумор, креативност. Тези хора не обичат да посвещават цялото си време на работа. Изключително малък брой хора в тази година на раждане имат ясна цел да станат най-добрите. Докато мнозина дори не са съгласни с второто място, хората от Зайците ще се задоволят с проста стабилност.

Зайците не се учат от грешките.

И го правят нарочно. Те не мечтаят да се установят и да започнат да живеят правилно – според всички приети канони. Те просто обичат да се пускат по течението и да поемат рискове. Те не изразходват много енергия и време за преживявания или интроспекция. Това има както отрицателни, така и положителни последици. От положителните могат да се разграничат силни нерви и добро настроение.

Зайците вдъхновяват всички наоколо

Със своето поведение и отношение към живота могат да вдъхновят всички наоколо. Хората наистина ценят тяхната любов към живота, ярък характер, доброта, отзивчивост. Може би целият смисъл е, че Зайците знаят как правилно да се представят пред обществото. Винаги са в светлината на прожекторите, защото изглеждат красиво и говорят красиво.

Зайците могат да отидат до края на света за любовта си.

Това е много важна, но рядко осветена страна от техния характер. При избор между добра работа и възможност да бъдат близо до човека, когото обичат, те винаги ще изберат второто и могат да отидат навсякъде за този, когото обичат с цялото си сърце. Този авантюризъм понякога ги води в задънена улица, но те не падат духом, защото никога не съжаляват за стореното. Тази черта на характера също често остава в сянка, но сега знаете за това.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любимците на Дракона – зодиите, за които 2024 ще бъде ЗЛАТНА ГОДИНА според китайския хороскоп
Next: Мъка: Лепа Брена призна за голяма болка навръх празниците

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.