Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората са оставени да умират, защото здравето е търговия
  • Новини

Хората са оставени да умират, защото здравето е търговия

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
turgdrujestvaaaa.jpg

Търговските дружества трябва да печелят. Това им е целта на създаването.
По случайност болниците също са търговци. Неуспешни!

Как се търгува живот? Как се слага печалба за операцията на болно детенце, как се формулира печалбата от спасяването на родилка… или пък млад мъж, пострадал при трудова злополука.

Всеки ден лекарите, положили Хипократова клетва да спасяват човешки живот, първо трябва да седнат и да сметнат приходите и разходите за живота…..ако разходите надвишават приходите по клиничната пътека, дали да не го насочат човека другаде, нищо, че едва държи живота си в зъбите! А на милостивите системата не прощава. Всяка оказана НЕПРАВОМЕРНА лекарска помощ, води до фалит, а същите лекари остават без работа. Повод за много тъжни размисли…да спасиш живот или да спасиш заплатата и работата си? А си се заклел!

НЗОК и инспектората като цербери разпределят парите, като започват от себе си – служебни автомобили, климатици, сгради, шофьори, каквото остане – за болните. Ако остане….

Когато бях дете, на слизане от връх Ботев през есента паднах и си изкълчих крака и скъсах сухожилие. В селото до Калофер, в което бяхме отседнали, имаше постоянно фелдшер и медицинска сестра. Погрижиха се, помогнаха, имаше всички видове лекарства, обезболяващи, превръзки. Линейката дойде след час. Преди година съседката пострада при сериозен инцидент и съседите извикаме линейка – в центъра на Пловдив. Дойде след час и половина, защото случаят не бил спешен, можело да се изчака. Докато момичето пищеше, а ние се чудехме какво да правим. Представям си ако беше в онова село, сигурно вече няма здравна служба никъде по селата.

Хората са оставени да умират и да страдат, защото ЗДРАВЕТО Е ТЪРГОВИЯ! КОЙТО НЯМА ПАРИ – УМИРА!

И най-добрите и благородни лекари получават наказание за съчувствието си, че са лекували здравно неосигурени, че са оставили някоя баба, която няма близки, по-дълго време в болницата, вместо да я изхвърлят на улицата, че са помогнали за случай, който не попада в клинична пътека.

И в един момент болницата няма пари за данъци, такси, лекарства, ток, вода….все пак е търговец, трябва да е спечелила достатъчно пари, за да си плаща сметките. Няма значение здравето, важни са парите за държавата!

Като общински юрист много пъти съм присъствала на общи събрания на болниците. В бордовете /Съвети на директорите/, се избираха хора,които нямат нищо общо с медицината, дори и с икономката. Които не разбират нищо. Но са НАШИ ХОРА – НА УПРАВЛЯВАЩАТА ПАРТИЯ! С една мисия – да налагат изпълнители на обществени поръчки, да преценят какво имущество могат да продадат, какво могат да приватизират…

Голямото престъпление на прехода. Колко убити болни от безхаберие и нагла търговия с живота им. Впрочем скоро управляващите сложиха и цената на човешкия живот, да си я знаем…

А болниците ще се продават….ще ги купят едни наши хора, ще завъртят един печеливш бизнес само с печеливши клинични пътеки, ще завъртят едни пари!

А ние – да умираме! Който няма пари да отиде извън България да се лекува или тук в частна болница – да умира! Важна е търговията и парите! Материалът ще го подменим.

Автор: Елена Гунчева

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хората в Родопите онемяха от тази гледка. Тълпи от китайци неспирно прииждат в чудно планинско селце
Next: Започна се! На Путин ще му причернее след тази вест!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.